подигра̀вка - единствено число, нечленувано подигра̀вката - единствено число, членувано подигра̀вки - множествено число, нечленувано подигра̀вките - множествено число, членувано
1 гавра - подигравка - издевателство (книж.) - насмешка - присмех 2 подигравка - насмешка - присмех - ирония - подбив - присмехулство - сарказъм (книж.)
ПОДИГРА̀ВКА ж. 1. Думи или действия, постъпки, които подиграват, унижават някого или нещо; подиграване1, присмех, насмешка, надсмиване. С царевичен гердан на шия и вързани назад ръце тръгнах пред пъдаря .. Почнах да чувам подигравки и дюдюкания. Г. Белев, ПЕМ, 63. — Не може да назначиш един човек и след два месеца да го смениш. Това дори и Тотев разбира, че е подигравка. Подигравка с човека. М. Радев, СР, 51. С кои очи ще излезе сега пред майка си, пред съгражданите си, които сички знаят, че той е отишел за булка, а се връща празен? Какви не приказки и подигравки ще се слушат утре из Земун за него? Лил.,1884, кн. 7, 14-15.
2. Остар. и диал. В съчет. с гл. с ъ м, с т а в а м и др. Някой, нещо, с които се подиграват; посмешище, подиграло, гаврило. —