градя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време градѝш - второ лице, единствено число, сегашно време градѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение градѝм - първо лице, множествено число, сегашно време градѝте - второ лице, множествено число, сегашно време градя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време градѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време градѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време градѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време градѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време градя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време градѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време градя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време градя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време градя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време градѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение градѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие градѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие градѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие градѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие градѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие градѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие градѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие градѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие градѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие градя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие градя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие градя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие градѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие градѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие градѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие градѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие градѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие градѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие градѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие градѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие градѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие градѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. градя
- - Град градя
See more- - Градя <въздушни> кули
- - Градя кули във въздуха
- - Градя на пясък
- - Манастир си градя <на душата>
ГРАДЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя постройка като издигам стени от камъни, тухли, бетон, дъски и под.; строя. Като се запролети тая година и слънцето наякна, Лазар Глаушев забеляза на няколко места из града, че люде се готвеха да гра- дят — де някоя стена, де къщурка или плевня. Д. Талев, ЖС, 197. Припомни си с какви мъки е градил къщата си. Сам е правил кирпичите ѝ. Дни наред е месил кал. К. Петканов, МЗК, 293. Радостта ни трябва да бъде сто пъти по-голяма, че сме започнали да градим наша си църква, наш общ, народен дом. Д. Талев, ЖС, 199. Дюлгере чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. ● Нар.-поет. Обикн. г р а д г р а д я. Тънка Янка град градила, градила го насред море. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 507. Град градила малка мома, / град градила нова града, / нова града с три врати. Нар. пес., СбНУ ХV, 4. Манол майстор града гради, / дене го гради, ноща са сипе, / камън по камън, дъска по дъска. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 54.See more2. Разш. Правя нещо от съставни елементи; изграждам. Мълчаливо, като че събираха трупове на бойното поле, градяха на кръстци празните снопи. Елин Пелин, Съч. I, 74. До планне [берачите] сено събираха, / от планне копи градиха. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 25.
3. Прен. Създавам с много труд и усилия; творя, изграждам. Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история. Елин Пелин, Съч. IV, 261. Честолюбието прилича на малка искра, която трябва навреме да угасим.. То руши за миг онова, което сме градили дълги дни. Цв. Ангелов, ЧД, 207. Защо тя няма към него никаква милост, винаги му противоречи .., разваля онова, което той гради? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 387. Неведнаж вече безверните турци съсипват това, което е градено с вяра и упование в бога. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176.
4. Книж. В съчет. със същ. н а д е ж д а, п л а н, п р е д п о л о ж е н и е, п е р с п е к т и в а и др. означава осъществяване на това, което е означено със съществителното. Старата градеше надежди на Борисчовото просветление — ала такова просветление Домна не съзря, пък и не го подири. Б. Болгар, Б, 75. Той гради големи надежди върху тая богата сватовщина. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 71. — А сега си идете и чакайте да ви извикам на работа!.. Илко Илиев си тръгна без възхищение и без да гради перспективи. Н. Каралиева, Н, 49. Градихме най-невероятни предположения, радвахме им се, а после в душите ни бавно попиваше горчивината на безсилието. К, 1963, кн. 8, 1. Да останеш без работа е лошо, но да градиш планове за забогатяване, без да имаш лев в джоба си — беше наивно и смешно. Д. Димов, Т, 67.
5. Диал. Правя ограда на нещо; заграждам. Нали ти рекох, мале ле, / не чувай мома убава, / не гради нова градина, / не сади цвеке секакво. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 383. Ти ма не питаш, мале ма, къде съм ходил, / како съм правил — басча съм градил, / фидан съм садил, фидан сякакъв. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 296-297. Милка йе сън сънувала / .. / в събота спроти неделя: / баща ѝ двори градеше, / високи порти правеше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 209. градя се страд. — Тия нови здания .., новите заводи.. — всичко това се гради от хора. М. Марчевски, П, 102.
◊ Градя <въздушни> кули; градя кули във въздуха. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми по̀ допада. Гениални мисли ми идват тогава и градя най-смелите въздушни кули. Н. Попфилипов, РЛ, 137. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради въздушни кули, не може да се нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път. Знан., 1875, бр. 14, 220. Град градя. Разг. 1. Върху някого. Възлагам големи надежди върху някого, имам пълна увереност във възможностите на някого и очаквам от него много, големи постижения, успехи. Това дете имаше талант и майка му град градеше върху него. 2. За някого. Закрилям, пазя някого да не го сполети неприятност. За децата си той беше готов на всичко, град градеше за тях. Градя на пясък. Книж. Предприемам нещо съвсем несигурно, нетрайно, от което няма да има резултат.