руша̀ - първо лице, единствено число, сегашно време рушѝш - второ лице, единствено число, сегашно време рушѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение рушѝм - първо лице, множествено число, сегашно време рушѝте - второ лице, множествено число, сегашно време руша̀т - трето лице, множествено число, сегашно време рушѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време рушѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време рушѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време рушѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време руша̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време рушѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време руша̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време руша̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време руша̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време рушѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение руша̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие руша̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие руша̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие руша̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие руша̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие руша̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие руша̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие руша̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие руша̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие рушѐйки - деепричастие рушѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рушѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие рушѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие рушѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рушѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие рушѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рушѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие рушѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рушѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие руша̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие руша̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие руша̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие руша̀ли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие рушѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие рушѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие рушѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие рушѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие рушѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие рушѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие рушѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие рушѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие рушѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РУ̀ША, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Диал. Газя някъде, обикн. из дълбок, негазен сняг, високо и гъсто израснала трева и под. Той беше загърнат в дрехи, рушеше снега и вървеше като снежна топка, която все повече и повече наедрява. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Краката му се вдигаха високо и прегъваха в коленете, сякаш рушеше дълбока, росна трева. Ст. Даскалов, ВМ, 34. руша се страд.See moreРУША̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Чрез въздействие на физическа сила (взрив, удари и под.) накърнявам целостта на нещо здраво, солидно (скала, постройка или др.), превръщам го в отломки или развалини. Дойдоха най-после пожарникарите, захванаха да гасят на едни места, на други да секат и да рушат, .., за да усамотят запалените къщи от околните. Ив. Вазов, Съч. XXV, 108. Едни копаят, .., трети рушат грамадните скали и широкото планинско шосе се удължава от ден на ден. Д. Калфов, ПЮН, 158. След още някое време ще започнат да рушат старите къщи, а на зелените поляни под скалите ще изникнат слънчеви вили. Н. Стефанова, ОС, 207. Зли завоеватели, подбуждани от жажда за плячка, са рушили нашите исторически паметници. Ст. Михайлов, БС, 3. При отстъплението си немските фашисти .. рушат, вдигат във въздуха всичко — релси, гари, пристанища и къщи — и бягат. П. Михайлов, МП, 109. Слезни там и с удари верни / разбивай, разлюшквай, руши, / разкъртвай, тез пластове черни, / тез робски души! Хр. Смирненски, Съч. I, 146. Въстанието ся почна .. По улиците и тържищата бяха остали само разярени и бесни купове от мъже, които бяха скитали по правителствените писалища да рушат, .. и да унищожават всичко. Б. Димитров, Я I (превод), 146. // За природна сила и др. — ставам причина да се накърни целостта на нещо здраво, солидно (скала, постройка или др.), вследствие на което то се превръща в отломки или развалини. Сега е пълновластен господар вятърът: навлиза, минава през всичките стаи, .., руши стените. А. Каменова, ХГ, 170. Реката пълноводна / напуща стръмнината / и волна / троши железните окови, / руши прегради и мостове. М. Петканова, КС, 50. Тези стени са били твърди, а дъждът, слънцето, мразът и вятърът ги разтопявали, рушили. Ц. Гинчев, УЗ, 9.
2. Въздействам върху нещо (вещество, субстанция и под.), като го разяждам или причинявам разпадането му на отделни дребни частици. През всичкото време на траянето си ледниците рушили покривката на Витоша. П. Делирадев, В, 37. В горното течение, където при високи води и наводнения скоростта на течението достига дори над 2-3 м/сек, .., реката руши бреговете си. Б. Русев, ЖНР, 17. Океанските вълни рушат бреговете и отлагат скалните отломъци по дъното. К, 1967, кн. 2, 8. Алуминият е сребърнобял метал със силен блясък .. Рушат го оцетна киселина и пепелява вода. Хим. IX кл, 1950, 69. Това действие, известно под названието йонизация, руши активния слой на катода и намалява емисията на телевизионната тръба. РТ, 1968, кн. 7, 207.
3. Прен. Разстройвам стабилността на нещо (обществен ред, отношения, традиции и под.), установено в някаква среда или общество, и съдействам за неговия упадък и постепенно премахване, унищожаване. Проникването на чуждите капитали руши старите феодални отношения, множи се броят на безимотните и безработни селяни. О. Тодоров, СН (превод) [еа]. Окръжението на паричното стопанство влияеше със своя индивидуализъм върху душевността и нрава на отделните задругари и по този душевен път рушеше задругата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 69. За тях аз бях далечен, друг човек, когото гледаха така, сякаш е дошъл да руши стара тяхна традиция, да ги отделя от децата им. Л. Александрова, ИЕЩ, 78. Събитията наистина се сгромолясваха като снаряди, едно след друго, с невероятна бързина, рушаха стария привичен живот, тревожеха и ужасяваха. Ем. Манов, ДСР, 9. На 14 октомври 1898 година се открива Московският художествен общодостъпен театър — нов театър, който руши установени театрални щампи. Н. Лилиев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1. „На бой! На кървав бой срещу врага! / Да рушим гнет!“ — все тоз вик беше чут. Ив. Вазов, Съч. V, 72. // Като системно пренебрегвам, не зачитам нещо установено (дисциплина, ред), го разстройвам, отслабвам. „Какво излиза? — мислеше си той [Левски], докато слушаше хълцанията на своя приятел. — Един руши дисциплината… Друг пари присвоил…“ Ст. Дичев, ЗС II, 631. Заместник-директорът на Н-ското единно училище събра дъх и заговори тихо, простичко, .. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас, .., настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина. С. Северняк, ВСД, 55. — Някои другари .. по лични причини и съображения действуват самовластно, .., свързват се с анархисти през главата на ръководството и по този начин цепят организацията, рушат дисциплината и пакостят на партията. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. „Нека дербито се превърне в празник. Ако всички сме нетърпими към малцината, които рушат реда на стадиона, нещата ще бъдат много по-различни.“ С, 2007, бр. 5117 [еа].
4. Прен. Разстройвам нормалното съществуване на нещо, като му нанасям вреди и причинявам постепенното му унищожаване, погубване. — Обвиненията на брат ти, че аз съм отговорен за замърсяването, което руши екологичното равновесие на крайбрежните рифове, бие по репутацията ми. А. Дончева-Стаматова, КО (превод) [еа]. Съвременното човечество руши природата и с това си подготвя бъдеще на мъки и страдания. Д, 2007, бр. 258 [еа]. // Разстройвам нормалното състояние, функциониране на организъм, здраве, като му нанасям вреди. „Госпожа Целе... кашля... Тя храчи кръв... Отслабването постепенно руши нейния организъм...“ П. Пройкова и др., МХ (превод) [еа]. Един допълнителен проблем е здравето ми .. Няма да се спирам на нервните си смущения, които ден след ден рушат организма ми и унищожават самочувствието ми. Л. Сталева, СМР (превод) [еа]. Не са малцина тези, които рушат здравето си и се самоубиват бавно, за да изживеят особените мигове на измамливото блаженство. Това са милионите роби на наркоманията. К, 1968, кн. 4, 36. Звуците с висока интензивност повишават стресовите хормони, рушат психичното ни здраве. Тема, 2008, бр. 12 [еа]. Горанов все повече се увлича в музикалното изкуство. Желанието да се посвети на музиката е по-силно от мизерията и от коварната болест, която бързо руши здравето му. НМ, 1956, бр. 5, 3.
5. Прен. С поведение, думи, действия правя нещо (някакво чувство, състояние, отношение или др.) да започне да се проявява в по-слаба степен и постепенно да престане да съществува; разбивам. Русана разбра неговата мъка, но не спираше: — Ти сам рушиш вярата ѝ в тебе, хубавите ѝ чувства. Ст. Мокрев, ЗИ, 230. — Не ставай дете! Бъди силна! Глупаво е да рушиш така нашето щастие… П. Пройкова, ТР (превод) [еа]. Бе изтръпнала вътрешно и се опитваше да превъзмогне онзи вихър от мисли, надежди и желания, които рушаха душевния ѝ покой. Трябваше да устои — да бъде силна и трезва. А. Христов, ПБ (превод) [еа]. Истината е неприятна и горчива и мнозина предпочитат да бъдат погубени, отколкото да им се разрушат илюзиите. Ето защо аз не рушах умишлено илюзиите на хората, щом те ги правеха доволни и честити и не ги подбуждаха към злини. Б. Парашкевов, СЕ (превод) [еа]. О, не руши възторга чист и ням / и не убивай спомена ми гален. Е. Багряна, ВС, 34. Политическите скандали рушат доверието към държавните институции.
6. Прен. Причинявам намаляването, накърняването на нещо (престиж, авторитет и др.), с което някой се ползва; подкопавам. Проданов не страдаше особено много за дребния си ръст, но усещаше, че той руши авторитета му. Та наистина кой престъпник ще се стресне, като го види да подава само носа си зад високото, масивно бюро? П. Вежинов, ГС [еа]. Той се разсмива, избухва в страхотен смях, смях, който развенчава и разобличава измамната важност, която си придават Губернаторът и неговият благоустроен остров. Робинзон ненавижда тези детински изблици, които подриват основите на порядъка и рушат неговия престиж. М. Георгиева, ПЧП (превод) [еа]. Въпреки че бе докрай наясно за неискреността му, Скарлет много повече би предпочела да го вижда под маската на романтичен герой .. По тази причина тя бе силно раздразнена, когато той реши да остави маскарада и умишлено взе да руши репутацията си. Н. Баева, ОВ I (превод) [еа]. руша се страд. Сгради се рушаха и нови се изграждаха по-внушителни и обширни, самата дворцова крепост и палатите добиваха ново лице. А. Гуляшки, ЗВ, 80. Война! .. В нея се опожаряват плодородни земи, .., рушат се градове и села. Ив. Мартинов, СНУ, 246.
РУША̀ СЕ несв., непрех. 1. За скала, сграда и под. — под въздействието на физическа сила (взрив, удари и др.) се накърнява целостта ми и се превръщам в отломки или развалини. Нямаше вече отделни гръмотевици. Боботеше непрекъснат гръм, оглушителен и страшен, като че огромни скали се рушаха и падаха в някоя пропаст. Й. Йовков, Ж 1930, 173. Но виж! Земята се тресе ..; рушат се великолепни храмове и дворове. Г. Йошев, ЧБ (превод), 55. Зазидале се равни мостове / на река Тунджа и на Марица, / денем ги зидат, нощем се рушат. Нар. пес., СбВСтТ, 350. // За сграда, съоръжение и под. — загубвам целостта си поради остаряване, изхабяване с течение на времето и ставам неизползваем, превръщам се в развалини. Изгнилата дървена ограда бе започнала да се руши, но самата къща на две етажчета бе чисто варосана и спретната. Ем. Станев, ИК I и II, 43. Къщата вече се рушеше. Остро скърцаше на ръждясалите панти тежката порта. Д. Талев, ПК, 91. Колибите запустяха, почнаха да се рушат. Д. Фучеджиев, Р, 157. Преди десетина години от това минаре ходжата отправяше молитви към Аллаха, но сега джамията беше запустяла и се рушеше. М. Марчевски, ТП, 162.
2. За вещество, субстанция и под. — накърнява се целостта ми в резултат на външни въздействия, като се разяждам или се разпадам на отделни дребни частици. Шарените скали се рушат по-лесно от едноцветните. Това е така, защото различните по цвят минерални зрънца, от които е съставена скалата, се нагряват различно от слънцето. А като се нагряват различно, те тъй различно се разширяват или се свиват. От това скалата лесно се руши. Д. Дончев, ДЕГ, 104. Най-важната особеност на реките в техните горни течения е големият наклон, .. Този наклон предизвиква голяма скорост на течението .. Ето защо бреговете на реките се рушат. Б. Русев, ЖНР, 8-9. След време започват да покриват с асфалт колодрумите, после и пътищата А той се рушал под влияние на температурните колебания, металните шини на колелетата оставяли в него дълбоки следи. П, 2010, бр. 37 [еа]. Резките колебания на температурата през денонощието водят до бързо и нееднакво разширяване и свиване на различните части на скалните маси, от което те се рушат. К, 1962, кн. 1, 16. Оловният нитрат е разтворим и оловото се руши. Хим. IX кл, 1950, 87.
3. Прен. За нещо съществуващо, установено в някаква среда или общество — разстройва се стабилността ми, претърпявам упадък и унищожение. Някога в селото имаше традиции и обичаи, пазени много строго. Имаше и една осветена от времето патриархална власт, която поддържаше реда и сговора, .. Тая власт и тия обичаи се рушаха вече. Й. Йовков, Ж 1930, 53. „Аз ще изгоря. Империята вече се руши пред вашите собствени очи.“ В. Марковски, ПЗ, 342. Всяко изменение в политическата област засяга и нравствената система. Рушат се старите представи, традиции, възгледи; създават се нови морални нормативни изисквания и ценности. Е. Маринова, ЕБ [еа]. Френската буржоазна революция е уникална .. Третото съсловие .. посяга на аристократическите и църковни привилегии, провъзгласява принципите на Свободата и Равенството .. Рушат се вековни представи, създава се ново човешко мислене. Ал. Хрусанов, КБ (превод) [еа]. Военната дисциплина се рушала. Старата армия се разлагала. Ист. VIII кл, 49.
4. Прен. Преставам да съществувам или да функционирам нормално вследствие на нанесени ми вреди. — Съвременните хора живеят в унизителен страх. Страх ги е от непознати, от болести, от престъпността, от околната среда .. И още по-озадачаващо — убедени са, че природата на цялата планета се руши. М. Илиева, СС (превод) [еа]. — Здравето ти се руши, силите ти се топят. Ядове, тежка работа и задължения ти отнемат всяко спокойствие. В. Радков, ПМ (превод) [еа].
5. Прен. За чувство, състояние, отношение и др. — започвам да се проявявам в по-слаба степен и постепенно преставам да съществувам. Предишната интимност помежду им [майсторът и калфата] се рушеше всекидневно. Ст. Чилингиров, ХНН, 50.
6. Прен. За престиж, авторитет — падам, намалявам, накърнявам се. Авторитетът на финансовия министър се руши с опасна бързина, а той е една от ключовите фигури в това правителство (и във всяко правителство по принцип). Банк., 2010, бр. 1 [еа].
◊ Руша основите (устоите) на нещо. Книж. Действам, съдействам за упадъка или унищожаването на нещо. — Кой всъщност е изневерил на брака, другари заседатели? — ръкомахаше старият човек. — Кой е рушил неговите устои? Погледнете фактите. Желев бие жена си. К. Калчев, СТ, 236. Съзнанието за безнаказаност на политическата корупция продължава да руши основите на местната демокрация. Пол., 2008, бр. 204 [еа].