екзалта̀ция - единствено число, нечленувано екзалта̀цията - единствено число, членувано екзалта̀ции - множествено число, нечленувано екзалта̀циите - множествено число, членувано
1 възторг - възхита (поет.) - вдъхновение - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтация (книж.) - екстаз (книж.) - екзалтираност (книж.) - еуфория (книж.)
ЕКЗАЛТА̀ЦИЯ
ж. Книж. Възбудено, възторжено психическо състояние; екзалтиране. Сред трудностите, сред мъглата на нечовешката умора припламваше оная екзалтация на духа, която прави човека непобедим и сякаш безсмъртен. Ем. Манов, ДСР, 324. Напрежението в страната растеше и целият народ бе стигнал незабелязано до обща психоза, външната проява на която бе една растяща патриотична екзалтация. К. Константинов, ППГ, 229. Тълпата крещеше, жестикулираше и се блъскаше към трибуната като яростна вълна. Каулбарс, побледнял, правеше с ръка отчаяни опити да наложи мълчание .., гледайки пред себе си страшната екзалтация на тоя народ. С. Радев, ССБ II, 317. В екзалтацията си той предложи, вече късно в есента, образуването на чета и префърлянето ѝ през Дунав. Ив. Вазов, Съч. VII, 172. Къде е истината? И къде е щастието на човека? / О, думи, екзалтации несбъдни на поета, / които утре, път поел, самичък ще забрави! Е. Багряна, ЗМ, 77. // Възбудено нервно състояние, което достига до болезненост. — Намирам, че нашата сестра е интересен случай за психиатъра .. — Така е, когато нормалната човешка енергия прерасне в религиозна екзалтация. В. Геновска, СГ, 217. И вярата, че тая икона не беше както всички други .., тая вяра се усилваше и се превръщаше в някаква мистична и странна екзалтация. Й. Йовков, Ж 1945, 235.See more— От лат. exaltatio 'подем, въодушевление' през фр. exaltation, нем. Exaltation или рус. экзалтация.