еуфо̀рия - единствено число, нечленувано еуфо̀рията - единствено число, членувано еуфо̀рии - множествено число, нечленувано еуфо̀риите - множествено число, членувано
1 възторг - възхита (поет.) - вдъхновение - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтация (книж.) - екстаз (книж.) - екзалтираност (книж.) - еуфория (книж.)
ЕУФО̀РИЯ, мн. -ии, ж. 1. Мед. Състояние на повишена възбуда, на подчертано и немотивирано добро разположение, самочувствие, безгрижие и под., често придружено с повишена бъбривост, активност и под., което настъпва временно под влияние на възбуждащи (наркотични и др.) средства или като признак на заболяване на централната нервна система.
През време на приемането на морфина се получават приятни изживявания — болният изпада в еуфория, поради което той непрекъснато търси морфина и не може да се откъсне от него. Л. Митов и др., ВБ, 477-478. След няколко минути морфинът почна да ѝ действува и тя потъна в еуфорията на отровата. Д. Димов, ОД, 54. // Такова състояние у тежко болни преди настъпване на смъртта.See more2. Разш. Състояние на повишена емоционална възбуда, свързана най-често с положителни изживявания — радост, веселие, безгрижие. Трябва .. общ път за излизане от тежкото икономическо състояние. Еуфорията постепенно ще утихне. Диал., 1990, бр. 7, 7. Δ Детето толкова хареса новата играчка, че изпадна в еуфория и тича̀, скача̀ и пя цяла вечер.
— От гр. ἐνφορια 'радост, веселие, удоволствие, наслада'.