еуфо̀рия - единствено число, нечленувано еуфо̀рията - единствено число, членувано еуфо̀рии - множествено число, нечленувано еуфо̀риите - множествено число, членувано
1 възторг - възхита (поет.) - вдъхновение - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтация (книж.) - екстаз (книж.) - екзалтираност (книж.) - еуфория (книж.)
ЕУФО̀РИЯ, мн. -ии, ж. 1. Мед. Състояние на повишена възбуда, на подчертано и немотивирано добро разположение, самочувствие, безгрижие и под., често придружено с повишена бъбривост, активност и под., което настъпва временно под влияние на възбуждащи (наркотични и др.) средства или като признак на заболяване на централната нервна система.