възто̀рг - единствено число, нечленувано * възто̀рга - бройна форма възто̀ргът - единствено число, членувано - пълен член възто̀рзи - множествено число, нечленувано възто̀рзите - множествено число, членувано
1 възторг - възхита (поет.) - вдъхновение - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтация (книж.) - екстаз (книж.) - екзалтираност (книж.) - еуфория (книж.)2 възторг - разпаленост (прен.) - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтираност (книж.) - патетичност (книж.) - възторженост - въодушевеност - вдъхновеност - ентусиазираност - окриленост (прен.; книж.)
ВЪЗТО̀РГ, мн. -зи, м. 1. Силно повишено чувство, свързано с изживяване на висше удоволствие, голяма радост или висока степен на удовлетворение от някого, от нещо.
Сам бях обзет от силно вълнение, едно смесено чувство на скръб, благоговение и възторг, защото пред мене възкръсваше далечен спомен, и тъжен, и хубав. Й. Йовков, Разк. III, 75. Иска ти се да снемеш шапката си, да я подхвърлиш нагоре от възторг. За кой българин Балканът не е живо същество? Ем. Станев, ЯГ, 102. Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло: — Ялаа! Браво, Панкоо! Д. Ангелов, ЖС, 388. После отново тръгнахме из улиците на нощния Париж. Аз бързах да намеря предишните възторзи, да вкуся отново смътния и тревожен чар на всеки ъгъл. К. Константинов, ПЗ, 175. Гилдейски надпрепускания с кораби ще станат идущата неделя срещу пристанището Марблхед; и вий сам можете да видите какъв е народний възторг, който се предизвиква от тия събития сега, в сравнение с онзи, който се е проявявал при таквиз случаи във ваше време. ССГ (превод), 131.Виж повече2. Обикн. мн. Външна изява на такова чувство, изразено обикн. с възгласи. Признателността на колегите и възторзите на публиката са ми бивали единствената награда. Ив. Димов, АИДЖ, 108. В същност срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора,.., винаги са извиквали най-много възторзи. Д. Калфов, Избр. разк., 127.
— Друга (остар. книж.) форма: в о с т о̀ р г.