възто̀рженост - единствено число, нечленувано възторжеността̀ - единствено число, членувано
1 възторг - разпаленост (прен.) - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтираност (книж.) - патетичност (книж.) - възторженост - въодушевеност - вдъхновеност - ентусиазираност - окриленост (прен.; книж.)
ВЪЗТО̀РЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние или качество на възторжен.
Тия млади момчета бяха повече от бъбриви, изпълнени с възторженост, особено едното от тях, което ни описа чудесиите на Якутия. Й. Радичков, НД, 183. — Бих искал да погледна света еднаж с вашите очи,.. Груев се усмихна едва-едва на младежката възторженост на Борис и му беше драго да погледа лицето му. Д. Талев, И, 485. И някак хладно, без присъщата му в такива случаи възторженост, той пристъпи да изложи това, за което в началото на срещата им загатна и което сега не му се дип щеше да разправя. Т. Влайков, Съч. III, 31.Виж повече