въодушевлѐние - единствено число, нечленувано въодушевлѐнието - единствено число, членувано въодушевлѐния - множествено число, нечленувано въодушевлѐнията - множествено число, членувано
1 възторг - възхита (поет.) - вдъхновение - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтация (книж.) - екстаз (книж.) - екзалтираност (книж.) - еуфория (книж.)2 възторг - разпаленост (прен.) - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтираност (книж.) - патетичност (книж.) - възторженост - въодушевеност - вдъхновеност - ентусиазираност - окриленост (прен.; книж.)
ВЪОДУШЕВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства, които подтикват към енергично действие.