запра̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време запра̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време запра̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време запра̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време запра̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време запра̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време запра̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запра̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запра̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запра̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запра̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запра̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запра̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запра̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запра̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запра̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀швайки - деепричастие запра̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запра̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запра̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запра̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запра̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
запра̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време запра̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време запра̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време запра̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време запра̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време запра̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време запра̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запра̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запра̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запра̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запра̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запра̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запра̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запра̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запра̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запра̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запра̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запра̀швайки - деепричастие запра̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запра̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запра̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запра̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запра̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запра̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запра̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запра̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запра̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запра̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запра̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запра̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запра̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запра̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запра̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отлитам (прен.) - тръгвам - поемам - отправям се - потеглям - запътвам се - насочвам се - упътвам се - понасям се (разг.) - запрашвам (разг.) - отпрашвам (разг.) - устремявам се 2 запрашвам - изпрашвам - напрашвам
ЗАПРА̀ШВАМ1, -аш, несв.; запрàша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам или изпълвам нещо с прах; запрашавам, напрашвам, праша. Задушен му се стори и градът. Сега, кой знае защо, малкото автомобили минаваха по-често, дигаха повече прах и запрашваха еднакво и людете, и деня. Ст. Чилингиров, РК, 94. Дууна си вияр и ветър, / та ѝ лицето погрози / и ѝ полите запраши. Нар. пес., СбВСтТ, 94. Кахъри, тежки ядове, / дигнете мъгли и прахове / да запрашете слънцето, / слънцето, кой месеца. Нар. пес., СбНУ Х, 22.See more2. Покривам с тънък пласт от нещо насипно (брашно, захар, ориз); запрашавам. В Троян и досега съседите пращат в събота в къщата на младоженеца по една голяма прясна пита и шише вино (помагат на хляба), а подаряваните съдове запрашват с тънък слой от ориз. Ив. Хаджийски, БДНН II, 74.
3. Диал. За сняг – навалявам малко и покривам с тънък пласт като прах земята. Вуте бе хванал дирите на белката още когато първият сняг запраши земята. Елин Пелин, Съч. IV, 243.
4. Диал. Прекопавам повторно и заривам царевица, картофи, лозе и под.; възривам, възравям, възпрашвам, загърлям (Н. Геров, РБЯ). запрашвам се, запраша се страд.
ЗАПРА̀ШВАМ СЕ несв.; запрàша се св., непрех. Разг. 1. Покривам се с прах, ставам прашен; запрашавам се, напрашвам се, изпрашвам се. Цял ден чистих и се запраших много. Δ Рови се из тавана и се запраши. Δ Много път днес извървях, уморих се, но трябва да се изкъпя преди лягане, че страшно се запраших.
2. За въздух, пространство – изпълвам се с прах, ставам прашен; запрашавам се. През зимните месеци много хора използват твърдо гориво за отопление и въздухът се запрашва.
3. Безл. запрашва се, запраши се. Вдига се прах, става прашно. Богдан стоеше скрит зад един трън на склона и наблюдаваше околността. Тъкмо по обяд по новомахленския път се запраши. Отначало помисли, че вихрушка се вие и иде, но скоро забеляза, че прахът се дига от конници. К. Петканов, Х, 171. В далечината се запраши, зададе се конник. К. Петканов, ОБ, 140.
ЗАПРА̀ШВАМ2, -аш, несв.; запрàша, -иш, мин. св. -их и запрàшам, -аш, св. 1. Непрех. Разг. Обикн. с предл. към. Отправям се, тръгвам, обикн. бързо, за някъде. Едно от момчетата извика и се хвана за крака. Но време за губене нямаше – то се спусна куцешком след другите и запраши нагоре към помашкия път. Г. Караславов, СИ, 30. Грабвам аз колелото още в три и половина сутринта и запрашвам нагоре. Д. Калфов, ИТШ, 76. Калитко се изкачи в гората. Оттук той можеше всеки миг да запраши из планината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 337. Не се мина много и той, качен на колело, запраши към града. Чудомир, Избр. пр, 173.
2. Непрех. Остар. За куршум, камък и др. – отхвръквам, полетявам в някаква посока. Коларят се качи на капрата и шибна конете. Няколко камъни запрашиха по пътя, зачаткаха по колата, която бързо се отдалечаваше. Д. Талев, ЖС, 441. Пушката гръмна; куршумът запраши няколко разкрача от нишана. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. И щом се показахме на отворено, градушка куршуми отблизо и далеч, отправени с викове и псувни, запрашиха наоколо ни. П. К. Яворов, ХК, 151.
3. Прех. Остар. Захвърлям нещо със сила; запращам2, запокитвам, запофичвам, запъждам. Тричков се яви из напречна тясна уличка, огледа забъркалия се в улицата поток от хора и запраши едната бомба нагоре, а другата – надолу. А. Страшимиров, Съч. V, 405.
4. Прех. Остар. Неодобр. Отпращам някого далече; захвърлям2, запокитвам, запращам2. Не, аз не мислех, че дядо владика ще стане причина да ме назначат тъй късно, за да ме запрашат тъдес, та да срещна... о, не съм още влюбен аз, но виждам, че ще преживея нещо чудно. А. Страшимиров, К, 31. запрашвам се, запраша се и запрашам се страд. от запрашвам в 3 и 4 знач.
ЗАПРА̀ШВАМ3, -аш, несв.; запрàшам, -аш, св., прех. Диал. Запитвам. Връвеле [двоица бракя] по пато, връвеле и срещнале еден старец. Запрашале го кое е по-арно и он им рекъл: „А, деца, кривината е по-арна!“. Бракята решиле да прашат и еден по-млад човек и па тръгнале да връват. Нар. прик., СбНУ ХI, 418. запрашвам се, запрашам се страд.