извъ̀нбрачен - единствено число, мъжки род, нечленувано извъ̀нбрачния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член извъ̀нбрачният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член извъ̀нбрачна - единствено число, женски род, нечленувано извъ̀нбрачната - единствено число, женски род, членувано извъ̀нбрачно - единствено число, среден род, нечленувано извъ̀нбрачното - единствено число, среден род, членувано извъ̀нбрачни - множествено число, нечленувано извъ̀нбрачните - множествено число, членувано
ИЗВЪ̀НБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се създава, осъществява извън брака.
Откакто овдовя, нито веднъж не направи опит да се ожени повторно. Нито пък се постара да си създава извънбрачни отношения с жени. Т. Харманджиев, Р, 77. Тревожни мисли, сладки мигове и смесени чувства за тази извънбрачна връзка с Ленчето окупираха съзнанието на Кочо Фотев. Тарас, ТМ, 119. Извънбрачна любов.See more2. За човек – който е роден от родители, които не са сключили брак. – Аз не искам бъдещото ми чедо да бъде извънбрачно – изгълча глухо Александър. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 183. Извънбрачно дете.