извъ̀нбрачен - единствено число, мъжки род, нечленувано извъ̀нбрачния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член извъ̀нбрачният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член извъ̀нбрачна - единствено число, женски род, нечленувано извъ̀нбрачната - единствено число, женски род, членувано извъ̀нбрачно - единствено число, среден род, нечленувано извъ̀нбрачното - единствено число, среден род, членувано извъ̀нбрачни - множествено число, нечленувано извъ̀нбрачните - множествено число, членувано
ИЗВЪ̀НБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се създава, осъществява извън брака.