издръ̀нквам - първо лице, единствено число, сегашно време издръ̀нкваш - второ лице, единствено число, сегашно време издръ̀нква - трето лице, единствено число, минало свършено време издръ̀нкваме - първо лице, множествено число, сегашно време издръ̀нквате - второ лице, множествено число, сегашно време издръ̀нкват - трето лице, множествено число, сегашно време издръ̀нквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издръ̀нквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издръ̀нквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издръ̀нкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издръ̀нкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издръ̀нквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издръ̀нквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издръ̀нкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издръ̀нкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издръ̀нквайки - деепричастие издръ̀нквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издръ̀нквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издръ̀нквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издръ̀нквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издръ̀нквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издръ̀нквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издръ̀нквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издръ̀нквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издръ̀нквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие издръ̀нкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие издръ̀нквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие издръ̀нкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие издръ̀нквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие издръ̀нкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие издръ̀нквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие издръ̀нкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие издръ̀нквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие издръ̀нкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изговарям - изричам - издърдорвам (разг.; пренебр.) - издрънквам (разг.; пренебр.) - избръщолевям (разг.; неодобр.) - изплещвам (разг.; неодобр.) - изплямпвам (разг.; неодобр.) - изръсвам (разг.; неодобр.)2 издрънквам - издрънчавам - продрънквам - продрънчавам
ИЗДРЪ̀НКВАМ1, -аш, несв.; издръ̀нкам, -аш, св. 1. Непрех. За метален или стъклен предмет – при удар, сблъскване издавам кратък, остър и отсечен звук; издрънчавам, иззвънтявам, дрънвам.
Веригите върху задните гуми на автомобила издрънкаха глухо по замръзналия сняг. Д. Димов, Т, 154–155. Едно от цветните триъгълни стъкла на параклиса се събори и парчетата сухо и тревожно издрънкаха на каменния под. П. Михайлов, ПЗ, 106. Циганинът извади от пазвата си дълбока басмяна кесия. В нея издрънкаха няколко медни монети. Ст. Чилингиров, ХНН, 69. // За камбанка, звънче, струни на музикален инструмент и под. – изведнъж издавам краткотраен звук, звън; иззвънтявам, издрънчавам, звънвам. При всяко стъпване, на краката му издрънкваха мънички звънченца. Елин Пелин, Съч. IV, 36. Тогава Евгений отиваше до втората врата и подръпваше пискюла на един висещ до нея шнур. Отвътре издрънкваше малка камбанка. П. Спасов, ХлХ, 183. Издрънкаха тихо струните и изведнъж дядо Галушко пропя. А. Дончев, ВР, 149. // За телефон или електрически звънец – изведнъж издавам звън; иззвънявам, издрънчавам, дрънвам. Не се мина дълго време и звънецът на телефона издрънква. Ив. Вазов, СНЖ, 25. Звънецът на входа издрънка силно.See more2. Прен. Прех. Разг. Изговарям, изказвам глупави, необмислени думи или разпространявам сплетни, клюки. Това беше първата мисъл, която дойде в главата ми, и още щом я издрънках, разбрах, че съм направила съдбоносна грешка. Ст. Христозова, ДТСВ, 9. – Иванка от Мечи дол. – На бай Друми ли? – Същата. – Тя ли ги издрънка тези дивотии? К. Калчев, ЖП, 287. издрънквам се, издрънкам се страд.
ИЗДРЪ̀НКВАМ2, -аш, несв.; издръ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Дрънкам2, разчепквам много или всичко докрай. – Сватба май ще става у тях – гадаеше стринка му, – що дреб издрънкаха, що бяла вълна. Ст. Дичев, ЗС II, 202. издрънквам се, издрънкам се страд.