измина̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време измина̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време измина̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време измина̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време измина̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време измина̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време измина̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време измина̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измина̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измина̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измина̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измина̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение измина̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измина̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие измина̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие измина̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие измина̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие измина̀вайки - деепричастие измина̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измина̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измина̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измина̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измина̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измина̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измина̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измина̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измина̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измина̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измина̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измина̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измина̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измина̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измина̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измина̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измина̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измина̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 преминавам - извървявам - изминавам 2 изтичам - отлетявам - отлитам (прен.) - свършвам - преминавам - отминавам - изминавам (за време или срок) - изнизвам се (разг.) - изтъркулвам се (прен.; разг.)
ИЗМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; измѝна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѝнат, св. 1. Прех. С обст. поясн. за количество. Вървя, ходя, минавам определено разстояние; извървявам, изхождам. Но едва изминал десет крачки, аз го настигам: седнал е и ме чака. Л. Стоянов, X, 29. Бяхме изминали не по-малко от пет-шест километра. Никъде не спряхме. Й. Йовков, Разк. II, 137. Като измина така няколко километра от града, Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 164. Изминах много път, превалях планини, / не знаех накъде, кога, защо отивам. О. Орлинов, П, 55. // За превозно средство – движа се на определено разстояние; преминавам. Машината се плъзна на колелетата си, измина известно разстояние, след това се отдели леко от земята и почна бързо да се издига. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Влакът измина 120 км за два часа. // С превозно средство се придвижвам на някакво разстояние, преминавам някакво разстояние; пропътувам. Пътят от Хавър за Ню Йорк изминахме тъкмо за седем денонощия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31. Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово, ако погледнете наляво, ще видите от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19–20. Галчев усети, че го обзема някаква сладка безпричинна радост и пришпори коня. Не измина и стотина крачки в тръс, той пак поспря коня. Й. Йовков, ЧКГ, 52. Осман обаче реши да кара, за да изминат през нощта повечко път. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 144.See more2. Обикн. прех. Разг. Вървя, ходя от единия до другия край на нещо; преминавам, прекосявам, минавам. Изминахме Златица и подир малко стигнахме и в Пирдоп. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Двамата приятели изминаха няколко тъмни улици мълчешката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 130. Васил сви край Куршумлъ джамеси, измина еврейската махала и слезе в уличката, що свършваше с вратата на Адил Мурадови. Ст. Дичев, ЗС I, 254–255. Изминахме гората, слязохме вече в полите на планината. Й. Йовков, Разк. II, 113–114. С бързи стъпки измина Харитина каменното мостче и неусетно се отправи към Драгиевата къща. А. Каменова, ХГ, 207. Дъждът се усили, но ний бяхме вече изминали поляната и бяхме нагазили в гората по една козя пътека. Ив. Докторов, ЗД, 79. Вървели, що са вървели, / изминали поле широко, / настали гора зелена, / на Янка са доспало. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 380. // Минавам покрай нещо, до края на нещо; отминавам. Когато измина последните градински огради, отведнаж изскочиха няколко души с големи тояги в ръце и извикаха: – Стой! Елин Пелин, Съч. II, 184–185. Излязохме из портите на митрополията мълчешката, изминахме зида на митрополитското здание. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 30. А с тая кръпа изтриваше и горящи слъзи за много время отпосле, откак изминаха колата покрай едновремешната Иванова къща. Й. Груев, КН 4 (превод), 52.
3. Непрех. и прех. Остар. и диал. Отминавам, отдалечавам се от нещо; подминавам. Изчака потерята да измине и като луд се впусна към лобното място на дружината. Обиколи гората, но нищо не намери. К. Петканов, X, 220. След като изминаха телохранителите, зададоха се редица тежки и широки кочии. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Баба Кера гледа с недоволство към дето измина Тодорка. В. Друмев, И, 9. Гъстите редици изминаваха, но пороят не свършваше. Ст. Дичев, ЗС I, 167. [Пътникът] се престорил на умрял. И когато мечката го пипала и душила, той си възпирал диханието, та го изминала. Π. Ρ. Славейков, ЕБ (превод), 108.
4. Непрех. За период от време – протичам, преминавам обикн. от определен момент; изминавам се, минавам, минавам се. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Аз се изморих да чакам. Така измина час, два и отгоре се обади рогът. Ем. Станев, ЯГ, 106. Така еднообразно и тихо изминаха повече от шест месеца. М. Грубешлиева, ПП, 124. – Помниш ли какво ми бе обещала при последния скандал? И ето, десет дни не са изминали оттогава и ти пак тръгна по стария си път! Д. Калфов, Избр. разк., 349.
5. Прех. Остар. и диал. Изпреварвам, надминавам, задминавам. Братя българи! Се да ви е на ума, че гърците, с които ний сега сме са заловили да са надядаме и с които искаме да са сравняваме и да са надваряме, те са на изминали, надпреварили са на и ний сме много назад останали от тях. Г, 1863, бр. 3, 17. Йотговори добър юнак: / – Ако изминем слънцето, / ще ти кова с сребро подкови, / ще ти позлатя гривата! / Дорде юнак се намести, / конче стигна до сред пътя. Нар. пес., СбНУ XXIX, 11. изминавам се, измина се страд. от изминавам (в 1 и 2 знач.). Всички тия надписи са кратки, но са изразителни и говорят много: една стрелка, която никога няма да заблуди, после точното число на километрите, които остават да се изминат. Й. Йовков, Разк. III, 172. Незабелязано се изминават километрите, градът остава далече. Ем. Станев, ЯГ, 101.
ИЗМИНА̀ВАМ СЕ несв.; измѝна се св., непрех. За период от време – протичам, преминавам обикн. от определен момент; изминавам, минавам, минавам се. Беше се изминало повече от месец, откак той бе ходил при Росинка в Мала Калина. Д. Ангелов, ЖС, 268. Заговорихме за първата война. Времето, което беше се изминало от тогава, като че беше се изличило и всичко се виждаше скорошно и близко. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 126. Изминали се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. Ран Босилек, ВП, 51. Измина се неусетно уреченото време, което Колчо трябваше да прекара като калфа, и ето го че излезе вече и майстор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173.