извървя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време извървя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време извървя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време извървя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време извървя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време извървя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време извървя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време извървя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време извървя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време извървя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време извървя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време извървя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение извървя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение извървя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие извървя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие извървя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие извървя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие извървя̀вайки - деепричастие извървя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие извървя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие извървя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие извървя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие извървя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие извървя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие извървя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие извървя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие извървя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие извървя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие извървя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие извървя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие извървя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие извървя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие извървя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие извървя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие извървя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие извървя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извървя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извървя̀л, -а, -о, мн. извървѐли, прич. мин. страд. извървя̀н, -а, -о, мн. извървѐни, св., прех. 1. С вървене изминавам определено разстояние; изхождам1, преминавам. – От пет часа съм на крака, ако се събере колкото съм извървяла, има сто километра. Й. Йовков, ОЧ, 37. На времето Пинтеза и Тодор Кутев извървяваха всяка нощ по десет километра път, за да отидат на тяхната седянка. И. Петров, НЛ, 72. Извървя двадесетина крачки. И пак се обърна. Т. Харманджиев, КЕД, 234. Пътят, който ти, печална, си избрала, / е път на подвига безшумен и велик; / че без да знаеш, ти си целий извървяла. К. Христов, ИБ, 44.See more2. С вървене прекосявам изцяло някаква площ, пространство; изминавам, изхождам1, обхождам, преминавам. Извървяхме цялата страна и стигнахме на север Златната врата. Пред нас са нивите и смоковниците на Тракия. А. Каралийчев, С, 49. – Голяма ли е корията? – подпитваше любопитно Сашко. – Голяма е, има един час път да вървиш, докато да я извървиш – отвърна му момчето, което вървеше пред него. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 268. извървявам се, извървя се страд.
ИЗВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; извървя̀ се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Преминаваме, изреждаме се с вървене мнозина или всички един след друг. Де що имаше роднини, се извървяха да видят как свиря на такъв голям бас. Й. Радичков, ББ, 156. А гостите все прииждаха, извървя се цялото село. На двора се изви хоро. И. Петров, НЛ, 97. Додето притъмнее, се извървяха всичките момичета, но нито едно не хареса на сгледниците. А. Каралийчев, МО, 12. Цяло село пожали и оплака злочестата майка, сума свят се извървя да се прости с твърдата, сурова и справедлива жена. Г. Караславов, ОХ II, 379.
2. Разг. За крака – от много, от прекомерно дълго ходене преставам да мога да вървя, да крача. – Краката ми, сине, се извървяха. Не щат да носят дяда ти Жота, искат автомобил. А. Каралийчев, СР, 106.