креслѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * креслѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член креслѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член креслѝва - единствено число, женски род, нечленувано креслѝвата - единствено число, женски род, членувано креслѝво - единствено число, среден род, нечленувано креслѝвото - единствено число, среден род, членувано креслѝви - множествено число, нечленувано креслѝвите - множествено число, членувано
КРЕСЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно, обикн. птица — който издава крясък. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадно кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Наперена млада булка с полуградска носия тегли на ръка креслива патица и непременно иска да я плати с два лева по-малко. С. Северняк, ОНК, 129. Нищо друго, освен гласа на кресливите сойки и шепотливия разговор на четиримата партизани, нe нарушавало дълбоката тишина на тази априлска нощ. Сл. Трънски, Н, 496. Някои [от стаите] бяха пълни със сено, .., на трети бе са продънил таванът, по който лупяха кресливите гарги и жълтооки кукумевки. З. Стоянов, ЗБВ I, 370.
2. За човек — който говори много високо, силно, който много крещи. Беше там и Цанко Михайлов — къс, дебел момък, сърдит, креслив и при печалба и при губене. Ив. Вазов, Съч. XXV, 90. И мълчаливи сме виждали, и кресливи — разни ги има. М. Марчевски, П, 191. Крякаха жаби, мъже ловяха риба с въдици, къпеха се кресливи деца. П. Стъпов, ГОВ, 188. Същите упреци [че е готованец] Младенов чуваше и от снаха си, едра и пъргава като мъжа си, креслива и зла клюкарка. X. Русев, ПЗ, 161. Свършено бе със спокойствието му! Всяка година по това време ставаше така. Плажът се изпълваше от кресливи пришелци и тихо местенце не оставаше. Ат. Мандаджиев, OШ, 33. Урок по физкултура. Учителят е ерген. Грозничък, слаб, креслив. В. Бончева, АП, 63.
3. Който е придружен с крясък, който съдържа крясък. Прекрасните гласовити славеи наистина се срамуваха от кресливата песен на гарджето и криеха главите си под крилете, за да не го слушат. Св. Минков, ПК, 29. Преспа пръст покрива / ратници смълчани, / песен пей креслива. / Куда черни врани? Ив. Вазов, Съч. V, 57.
4. За глас, звук — който е рязък, силен, неприятен за ухото, който е като крясък, наподобява крясък. Гласът му беше тънък и креслив като на дете и не отговаряше на голямото му тяло. Й. Йовков, АМГ, 87. Гледаше я [люлката] той, слушаше кресливия детски гласец и усещаше сърцето си пълно. Ст. Марков, ДБ, 508. На няколко пъти се чу кресливият глас на Ибраим ага, но и той млъкна най-сетне. Д. Талев, И, 23. Не видя де стъпва, и като отмести крак, един креслив глас викна в ухото му: — Уф бе, кьорчо кьорави! Н. Нинов, ЕШО, 12. — Дай книгата! — Няма да я дам!.. Гласовете на Станю и Виолета навлязоха в острите, едва ли не кресливи топове. М. Гръбчева, ВИН, 218. — Сталев! — представи се високият мъж; с неестествен креслив глас, който напомняше на нещо казармено. Г. Караславов, ОХ I, 224. — Горе ръцете! — каза Милутин. Гласът му звучеше силно, без да бъде креслив. П. Вежинов, ДБ, 58. // За говор, смях, музика и под. — който е силен, рязък и неприятен за слушане. Пред казармата настана бъркотия. . През разредената, неравномерна стрелба се дочуваха кресливи команди и много повече разбъркани, уплашени гласове. Д. Талев, И, 509-510. Смях, кресливи викове и плач се сливаха и се носеха далеч из махалата. П. Здравков, НД, 19. През време на тия паузи достигаше зов от тръби, биене на тъпан, креслива свирня на гайда и провиквания и глъчка от много хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 42.
5. Прен. Който изпъква, откроява се, налага се на вниманието и прави силно, обикн. неприятно впечатление; крещящ.