креслѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * креслѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член креслѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член креслѝва - единствено число, женски род, нечленувано креслѝвата - единствено число, женски род, членувано креслѝво - единствено число, среден род, нечленувано креслѝвото - единствено число, среден род, членувано креслѝви - множествено число, нечленувано креслѝвите - множествено число, членувано
КРЕСЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно, обикн. птица — който издава крясък. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадно кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Наперена млада булка с полуградска носия тегли на ръка креслива патица и непременно иска да я плати с два лева по-малко. С. Северняк, ОНК, 129. Нищо друго, освен гласа на кресливите сойки и шепотливия разговор на четиримата партизани, нe нарушавало дълбоката тишина на тази априлска нощ. Сл. Трънски, Н, 496. Някои [от стаите] бяха пълни със сено, .., на трети бе са продънил таванът, по който лупяха кресливите гарги и жълтооки кукумевки. З. Стоянов, ЗБВ I, 370.
2. За човек — който говори много високо, силно, който много крещи. Беше там и Цанко Михайлов — къс, дебел момък, сърдит, креслив и при печалба и при губене. Ив. Вазов, Съч. XXV, 90. И мълчаливи сме виждали, и кресливи — разни ги има. М. Марчевски, П, 191. Крякаха жаби, мъже ловяха риба с въдици, къпеха се кресливи деца. П. Стъпов, ГОВ, 188. Същите упреци [че е готованец] Младенов чуваше и от снаха си, едра и пъргава като мъжа си, креслива и зла клюкарка. X. Русев, ПЗ, 161. Свършено бе със спокойствието му! Всяка година по това време ставаше така. Плажът се изпълваше от кресливи пришелци и тихо местенце не оставаше. Ат. Мандаджиев, OШ, 33. Урок по физкултура. Учителят е ерген. Грозничък, слаб, креслив. В. Бончева, АП, 63.
3. Който е придружен с крясък, който съдържа крясък. Прекрасните гласовити славеи наистина се срамуваха от кресливата песен на гарджето и криеха главите си под крилете, за да не го слушат. Св. Минков, ПК, 29. Преспа пръст покрива / ратници смълчани, / песен пей креслива. / Куда черни врани? Ив. Вазов, Съч. V, 57.
4. За глас, звук — който е рязък, силен, неприятен за ухото, който е като крясък, наподобява крясък. Гласът му беше тънък и креслив като на дете и не отговаряше на голямото му тяло. Й. Йовков, АМГ, 87. Гледаше я [люлката] той, слушаше кресливия детски гласец и усещаше сърцето си пълно. Ст. Марков, ДБ, 508. На няколко пъти се чу кресливият глас на Ибраим ага, но и той млъкна най-сетне. Д. Талев, И, 23. Не видя де стъпва, и като отмести крак, един креслив глас викна в ухото му: — Уф бе, кьорчо кьорави! Н. Нинов, ЕШО, 12. — Дай книгата! — Няма да я дам!.. Гласовете на Станю и Виолета навлязоха в острите, едва ли не кресливи топове. М. Гръбчева, ВИН, 218. — Сталев! — представи се високият мъж; с неестествен креслив глас, който напомняше на нещо казармено. Г. Караславов, ОХ I, 224. — Горе ръцете! — каза Милутин. Гласът му звучеше силно, без да бъде креслив. П. Вежинов, ДБ, 58. // За говор, смях, музика и под. — който е силен, рязък и неприятен за слушане. Пред казармата настана бъркотия. . През разредената, неравномерна стрелба се дочуваха кресливи команди и много повече разбъркани, уплашени гласове. Д. Талев, И, 509-510. Смях, кресливи викове и плач се сливаха и се носеха далеч из махалата. П. Здравков, НД, 19. През време на тия паузи достигаше зов от тръби, биене на тъпан, креслива свирня на гайда и провиквания и глъчка от много хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 42.
5. Прен. Който изпъква, откроява се, налага се на вниманието и прави силно, обикн. неприятно впечатление; крещящ.
Той мина покрай читалището, на което цялата предна фасада беше отрупана с кресливи кино-реклами. Ст. Марков, ДБ, 334. Бай Пондю сграбчи вестниците, плати и хукна към дома си. Там той се затвори в малката стаичка, . ., и зарови глава в кресливите заглавия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 222. Спокойната уредба, без креслив лукс, но с всички удобства, тишината, свежият въздух, хубавият парк, .. — всичко това създава условия за истинска отмора. Г. Белев, KP, 101. Боя се аз от буйний шум световен / от вревите безумни на тълпите, / на улици от въздуха отровен, / от блясъка креслив на суетите. Н. Ракитин, С II, 116. Морето облаче по облачето прати. / Креслива златна светлина, / попъстрена със сребърни петна. К. Христов, ЧБ, 317. // За дреха, тъкан, външен вид на човек и под. — който е с много ярки или контрастни цветове и прави силно, обикн. неприятно впечатление; крещящ. Без да ще, той се обърна и в този момент зърна зад момичетата двама „тарикати“ в кресливи карирани ризи и с тропически каски на главите. С. Чернишев, ВМ, 34. Дъщерята на Сайфина се опитала да повтори същото халище, но като нямала оранжева боя турила му ясножълта. Така се появило „бясното халище“, едно полудяло в черни рамки жълто, .. Това кресливо, деспотично халище не търпи около себе си нищо. Н. Хайтов, ШГ, 18.See more