лисѝчи - множествено число, нечленувано лисѝчия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лисѝчият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лисѝча - единствено число, женски род, нечленувано лисѝчата - единствено число, женски род, членувано лисѝчо - единствено число, среден род, нечленувано лисѝче - единствено число, среден род, нечленувано лисѝчото - единствено число, среден род, членувано лисѝчето - единствено число, среден род, членувано лисѝчите - множествено число, членувано
- 1. лисичи
- - Спал съм върху лисича дупка
ЛИСЍЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лисица или се отнася до лисица, свързан е с лисица.
На разсъмване нашите патици пак закрякаха. Из тревата зад локвата се показа една лисича глава. Ем. Станев, ЯГ, 72. Вълко започна да проучва следите край леша... Лисичите следи показваха, че въглищарката първа се е довлякла тук и първа е разбрала опасността. Ем. Станев, ПЕГ, 55. Сепнати, лисичетата отскочиха към една подмола, където се тъмнееше отверстието на лисичата им дупка. Н. Хайтов, ШГ, 220. — През трийсетте години в сп. „Ловец“ имате известен брой статии за отделни представители на нашите диви животни. Например писали сте статия за лисичия лов, за дивите патици, за гривека. Ив. Сарандев, ЕС, 128. По-старите го посъветваха и му разказаха някои от лисичите хитрини, момчето се постара да запомни хитрините и седна на баира да чака. Й. Радичков, В, 135.See more2. Който е от кожата на лисица. Още от Асеновград се появиха нови хора: един дядо с лисича шуба като църковен ктитор — той е зидар. Н. Стефанова, РП, 117. Погледна нисичкия офицер, който се пъчеше зад масата в своя шинел с лисича яка. Ст. Дичев, ЗС I, 591. В шейната върху топъл лисичи кожух седеше миловидна жена, облечена в дълга бяла рокля, извезана със златни слънца. Ив. Планински, БС, 14. Тя ме замилва, заутешава. Дори почна да ми разказва една приказка за някакво лисичо кожухче. Кр. Григоров, ОНУ, 6.
3. Прен. Който е като на лисица. Пред него [Борко] изскочи голямо рунтаво куче с червеникава козина и с рунтава лисича опашка. М. Марчевски, ГБ, 12. Хаджията все така си седеше кръстато на турския миндерлик, .. Понякога тиха усмивка се плъзгаше по изостреното му лисичо лице. А. Гуляшки, МТС, 67.
4. Прен. Който е много, изключително хитър. Като проникваше със силата на лисичия си ум и съобразителност в тайните въжделения на деспота, Иоаким обаче не бе сполучил още да отгатне плана му за осъществението им. Ив. Вазов, Съч. XIV, 146. Усмивката засилваше лисичия израз на това лице, особено израза на сивозелените очи, необикновено прозрачни. Ем. Станев, ИК I и II, 250. ● За изразяване на висока степен на качеството, означено от съществителното, към което се отнася; много голям. Тоя [цар] пък беше противоположност на другия — свит, прегърбен, все в земята гледа. В очите му — лисича хитрост. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 440. В черните очи на здравеняка лумват лисичи светлинки. — На сватба отиваме... — весело отсича той. Др. Асенов, СВ, 137.
◊ Лисича дупка. Разг. 1. Много задимено помещение; лисичарник. В кръчмата прииждаха нови хора, пушеха, викаха, спореха. Беше задушно и противно. Тъкачев се задъхваше от досада. .. Какво ще си помислят сега хората за него? И как no-скоро да се измъкне от тази лисича дупка? Г. Караславов, ОХ I, 114. 2. Много тясно помещение. Галерията се изкачваше доста стръмно, криволеше и се стесняваше на лисича дупка. X. Русев, ПЗ, 273. Спал съм върху лисича дупка. Диал. Весел, радостен съм, защото ми върви или съм сполучил в нещо. — Защо се смееш? Да не си спал днес върху лисича дупка? Изглеждаш ми много весел. К. Петканов, ЗлЗ, 5.