лука̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано * лука̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лука̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лука̀ва - единствено число, женски род, нечленувано лука̀вата - единствено число, женски род, членувано лука̀во - единствено число, среден род, нечленувано лука̀вото - единствено число, среден род, членувано лука̀ви - множествено число, нечленувано лука̀вите - множествено число, членувано
ЛУКА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е коварен, склонен да действа подло с измама.
Лукави станахте вие селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате. Елин Пелин, Съч. I. 43. — Кой е този Андроник там? — Неин любимец, един лукав сатанински грък, дясната ръка на Мария, чрез която тя върши своите злодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37. Какво не направила, за да съблазни тоя горд юнак... Напусто. И най-сетне какво да измисли лукавата жена: престорила се на умряла. П. Росен, ВПШ, 97. Когато в другите народи думата „хитър“ е синонима с лукав, вероломен и, прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у нас с епитета хитър се кичат като с най-почтена декорация. Ал. Константинов, БГ, 50. След няколко время обаче онзи тъй невинен и тъй щастлив человечески род става полека-лека лукав и хитър. Ч, 1870, бр. 1, 13.See more2. Който изразява коварство, подлост, измама. Цар Йоан Александър сякаш отначало се разсърди; .. Ала скоро предишната лукава и хитра усмивка пробягна по устните му. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Но началникът на малката гара не се предаваше. Към лукавата си усмивка той прибави и едно хитро подмигване. М. Марчевски, П, 141.
3. Който изразява, съдържа хитра шеговитост, дразнене, насмешка. Когато говори, на едната му буза [на лодкаря] се издълбават три трапчинки, .., които правят лицето му присмехулно и лукаво. М. Грубешлиева, ПП, 46. Така и сега — като целуна Бонка в кухнята, Дако хвърли зад гърба на жена си лукав поглед на Николина и улови крайчеца на окото ѝ. Г. Райчев, ЗК, 67-68. — Мадам, вие сте много красива... Надежда Захарова знаеше и без това, че е красива. Но от начина, по който бяха казани тези думи, от лукавите пламъчета в зеленикавите очи на Анет тя разбра, че Анет ѝ се присмива. Д. Ангелов, ЖС, 218.
4. Като същ. лукавият м., лукави<те> мн. Лукав човек; лукавец. Лукавите и в нужда да ги питаш, гледат по-зло да ти направят. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 13. Ще излязат ангелите и ще отлъчат лукавите измежду праведниците. КТЕМ, 268.
5. Като същ. м. лукавият — название на дявола. Той видя на няколко крачки от себе си, че седи лукавият и люлее краката си над пропастта. — Не си ли ти сатаната? Елин Пелин, Съч. IV, 88. — Разпятието си е разпятие, отче Василие, но лукавият пак е влезнал в душата ти. Хр. Смирненски, Съч. III, 213. Не пожелах суетна слава, / на страсти огнения дъжд; / познах копнеж и неведнъж / лукавият ме изкушава. Л. Стоянов, Худ. CI, 151.
◊ От лукаваго. Книж. Празна работа, суета. Сейте рано, .., за да има повече берекет, че другото... — Другото е от лукаваго — допълня го дядо Мите и поглежда изкосо към Стоимена. Н. Хайтов, С, 21. — В любовта има само една истина — женитбата. Всичко друго е от лукаваго. Ст. Чилингиров, РК, 193.