вероло̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано вероло̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вероло̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вероло̀мна - единствено число, женски род, нечленувано вероло̀мната - единствено число, женски род, членувано вероло̀мно - единствено число, среден род, нечленувано вероло̀мното - единствено число, среден род, членувано вероло̀мни - множествено число, нечленувано вероло̀мните - множествено число, членувано
ВЕРОЛО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който прикрито действа със зла умисъл и с измама, като престъпва дадена дума, обещание; коварен, подъл, лукав.
Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни, но нашите партизани пък са храбри и неустрашими. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152. Искаме да избегнем кръвта, но ако потрябва, ще отмъстим на вероломния враг! Й. Вълчев, СКН, 410.See more2. Който съдържа, който крие в себе си измяна и зли помисли, намерения; коварен, подъл. — Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното полковниче и в едисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план. Св. Минков, РТК, 112. От гърдите и раменете ѝ [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Павел усети тази вероломна сила и с леко усилие на волята отклони погледа си от Ирина. Д. Димов, Т, 681. Тъмен спомен, вероломен, / в морна памет в миг възспира. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 40. Тя със трепет си припомни / нощните любовни срещи, / и постъпки вероломни, / и цалувките горещи. Ив. Вазов, Съч. IV, 52. // За очи, поглед, усмивка — който изразява зли помисли, намерения; коварен. Очите ѝ, студени, черни и вероломни, гледаха с втренчената неподвижност на змия. Д. Димов, ОД, 12.