лу̀гав - единствено число, мъжки род, нечленувано * лу̀гавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лу̀гавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лу̀гава - единствено число, женски род, нечленувано лу̀гавата - единствено число, женски род, членувано лу̀гаво - единствено число, среден род, нечленувано лу̀гавото - единствено число, среден род, членувано лу̀гави - множествено число, нечленувано лу̀гавите - множествено число, членувано
ЛУ̀ГАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който има неприятен вкус или миризма на луга, сапун. Сашо лисна върху огнището кофа вода, двамата потънаха в облак пара с гъста лугава миризма. П. Вежинов, НБК, 112. Едва сега мъжът усети, че се задушава. Огромна остра тежест натискаше гърдите му и се изкачваше към гърлото. Усети лугав вкус в устата, черни крила замахаха пред очите му. Ат. Мандаджиев, ОШ, 9-10. Общите йони на всички основи при електролитната дисоциация са хидроксилните аниони. Наличието на тези йони определя общите свойства на основите — лугав вкус. Хим. IX кл, 1965, 39.
ЛУ̀ГАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е слузест, лигав.