мъчѝтелно -
МЪЧЍТЕЛНО нареч. 1. С мъка, страдание или с усилие; трудно, тежко.
Станка се дигна мъчително, отвори старата посивяла и изтъркана ракла, .., измъкна черга и възглавница, довлече се с мъка до миндерчето и се строполи върху него. Г. Караславов, ОХ II, 456-457. От тополчани най-мъчително посрещна смъртта на бате Коле глухото Кости. Като дете плака на гроба му. К. Петканов, Х, 178. Времето течеше мъчително бавно, сякаш минутите бяха часове. П. Вежинов, СО, 135. Мислейки дълго и мъчително, без да се доверява на своята жена, царят взе едно решение, което щеше да съобщи днес на великия болярски съвет. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Детето лежеше с притворени очи и мъчително дишаше. Х. Русев, ПЗ, 254.See more2. С гл. съм, ставам в З л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва мъка, страдание; тежко, трудно, болезнено. А хората питат къде е, кога ще се върне и съвсем не се интересуват, че ми е мъчително да лъжа. Ст. Христозова, ДТСВ, 19. Прощавайте, мои предишни дни и вечери! Но колкото и да е мъчително сега, не бих заменила с вас това, което е дошло в живота ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 214.
— Друга (остар., книж.) форма: мучѝтелно.