мъ̀чно -
МЪ̀ЧНО нареч. 1. По начин, който изисква много усилия; трудно. Противоп. леко, лесно. Мислеше си да вземе брадвата, но брадвата се носи мъчно, трябваше да я държи провисната на ръката си, не може и да се подпира с нея. Й. Йовков, ЖС, 54. — Знам, мъчно свързваш двата края, работиш, колкото да не умреш от глад. Д. Спространов, С, 160. В село човек хвърли ли тридесет лазарника, мъчно може да се ожени. Елин Пелин, Съч. I, 167. Противоречивата и мъчно уловима Яворова личност занимаваше и мен още от деня на запознаването ни до последната вечер у д-р Тихов. М. Кремен, РЯ, 22.
2. а) При глаг. съм в 3 л. ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че някой е много затруднен и е необходимо да положи много усилия, за да направи, постигне нещо; трудно ми е. Противоп. леко ми е, лесно ми е. Тука ни завари и Сръбската война, но мъчно ми е да определя сега какви чувства възбуди у нас. К. Величков, ПССъч. I, 70. Може и мъчно да ѝ [на жената на Мито] е било, но пред жените, пред хората се държеше гордо и насърчаваше по-малодушните .. „Сега ни идва трактор, па по вършитба ще ни дойде и вършачка“. Ст. Даскалов, БМ, 259. б) При гл. съм и ставам в 3 л. ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва мъка, скръб, жал, болка; тъжно ми е, жално ми е, тежко ми е, болно ми е. Противоп. весело ми е, радостно ми е, драго ми е. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло, .. Много ми е мъчно, сестрице. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. — Ах, нищо, нищо... Горкия ми баща, мъчно ми е за него. И за къщата ми е мъчно. Й. Йовков, ЖС, 198. — Свиди ми се, како Ниновице, за момчето ми се свиди, че ще се разсипе. Па ми е мъчно и дето не ме попитва. Τ. Влайков, Съч. I, 1925, 247. Гунка слушаше веселите думи, но знаеше, че ѝ е страшно мъчно. Г. Райчев, ЗК, 140. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, та да не му е мъчно като гледа другите. Й. Йовков, ΒΑΧ, 111. Велика тихичко я попита: — От какво ти стана толкова мъчно? Да не те изпъди свекърва ти? Дочка поклати отрицателно глава. К. Петканов, МЗК, 36. Ради лежеше до баща си, .. Долавяше хълцанията на жените, позна плача на майка си и му стана мъчно. Ст. Мокрев, ЗИ, 21.
3. При гл. съм в 3 л. ед. със следв. изр. със съюз да. Означава, че съществува някаква трудност, че има затруднение за извършването, осъществяването на нещо. Чувствуваш колко е мъчно, колко е невъзможно да предадеш с писани думи красотата на една подобна местност. Ив. Вазов, Съч. ХI, 48. — Ако ви е мъчно да повярвате, погледнете на таблата, и той стана и ѝ посочи окачената на стената черна дъска с имената на гостите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 131. Индже стана по-весел. Мъчно е да му се у годи. Й. Йовков, СЛ, 124.