настоя̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано настоя̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член настоя̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член настоя̀телна - единствено число, женски род, нечленувано настоя̀телната - единствено число, женски род, членувано настоя̀телно - единствено число, среден род, нечленувано настоя̀телното - единствено число, среден род, членувано настоя̀телни - множествено число, нечленувано настоя̀телните - множествено число, членувано
НАСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настойчив.
Да, той беше уверен,.., че ако не избърза да ѝ се обясни и да я завладее, някой по-смел и по-настоятелен мъж ще я отнеме. Г. Караславов, Т, 8. На другия ден решаваме да „ловим“ с дядо Петър. Той бе така мил и настоятелен с поканата си вечерта, че не можеше, не биваше да откажем. С. Северняк, ОНК, 114.See more2. Който съдържа или изразява настояване, категорично искане; настойчив. По настоятелната препоръка на лекаря едвам днес бяха я поизвели. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 194. Пенко така свикна с планината,.., че не му се слизаше в село. Майка му обаче прати настоятелна заръка до Стоян да го върне вече, защото ѝ е мъчно за него. П. Здравков, НД, 136.
3. Обикн. в съчет. с н у ж д а, и з и с к в а н е и под. Много потребен, неотложен. И действително умът и тялото на академиците имат настоятелна нужда от чист въздух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 155. Днешните обществени съотношения предизвикаха настоятелната нужда за консервативните елементи да се отърват веднъж завинаги от кошмара на борбите в миналото. Г. Бакалов, Избр. пр, 117.
— От рус. настоятельный.