упорѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано упорѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член упорѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член упорѝта - единствено число, женски род, нечленувано упорѝтата - единствено число, женски род, членувано упорѝто - единствено число, среден род, нечленувано упорѝтото - единствено число, среден род, членувано упорѝти - множествено число, нечленувано упорѝтите - множествено число, членувано
1 настойчив - настоятелен - упорит 2 непоколебим - безкомпромисен - твърд (прен.) - неотстъпчив - упорит - непримирим - неумолим - несклоним - непреклонен - железен (прен.)3 неотстъпчив - упорит - ръбат (разг.; прен.) - инат (разг.) - твърдоглав (разг.; неодобр.) - дебелоглав (разг.; неодобр.) - инатлив (разг.) - бикоглав (разг.; неодобр.) - рогат (прен.; разг.) - инатлия (разг.)
упорѝт, -а, -о, прил. 1. Който твърдо, настойчиво се стреми към осъществяване на нещо.