непоколебѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано непоколебѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непоколебѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непоколебѝма - единствено число, женски род, нечленувано непоколебѝмата - единствено число, женски род, членувано непоколебѝмо - единствено число, среден род, нечленувано непоколебѝмото - единствено число, среден род, членувано непоколебѝми - множествено число, нечленувано непоколебѝмите - множествено число, членувано
1 непоколебим - безкомпромисен - твърд (прен.) - неотстъпчив - упорит - непримирим - неумолим - несклоним - непреклонен - железен (прен.)2 непоколебим - решителен - смел
НЕПОКОЛЕБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се разколебае в убежденията си, не може да отстъпи от принципите си; непреклонен, твърд.
„Ще търпим, Божа воля е!“ — казваше си той, утешаваше се лесно и сред най-големите злочестини оставаше си твърд и непоколебим. Й. Йовков, Ж 1945, 193. — Какво да правя, аз с принципи живея. Не, ами цял съм изтъкан от принципи. В това отношение съм твърд и непоколебим като големите държавници. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 339. Непоколебим защитник.See more2. За убеждения, принципи и под. — който е устойчив, не може да се повлияе, разколебае от някого или нещо; непреклонен, твърд. Всички Ередиевци бяха много достойни мъже, със строг морал, с боязън от Бога и с непоколебима вярност към Бурбонската династия. Д. Димов, ОД, 11. — Писмото е за Христина, не за теб — каза Иван, мъчейки се да сподави омразата си към тоя човек, който извикваше в съзнанието му представата за непоколебима еснафска самонадеяност. Ем. Станев, ИК I и II, 174. Жилестите мускули на ръцете му бяха се издули, той пристъпваше към него бавно и тромаво, но с непоколебима решителност. Ст. Марков, ДБ, 388. Вземам непоколебимо решение. Непоколебима увереност. Непоколебимо убеждение. Непоколебима вяра. Непоколебима твърдост. Непоколебима воля.
3. Остар. Който не може да се поклати, да се помръдне от някъде, защото стои много здраво; непоклатим. Бутна тук, бутна там — в нощта напразно: стената стана непоколебима. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 149. Той [хаджи Дячо] се изправи със своите шейсет и пет години, като един непоколебим дъб, да каже, че им се хвърля ифтира. К. Величков, ПССъч. I, 118.