непресто̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано непресто̀рения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непресто̀реният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непресто̀рена - единствено число, женски род, нечленувано непресто̀рената - единствено число, женски род, членувано непресто̀рено - единствено число, среден род, нечленувано непресто̀реното - единствено число, среден род, членувано непресто̀рени - множествено число, нечленувано непресто̀рените - множествено число, членувано
1 естествен - искрен - непосредствен - чистосърдечен - непревзет - непресторен - непринуден - неподправен - простосърдечен - безхитростен - безизкустен (книж.) - непритворен (книж.)
НЕПРЕСТО̀РЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. За човек — който се държи естествено, непринудено, без преструване и лицемерие; искрен, естествен. Знаех, че открай време той бе искрен и непресторен — възхищаваше се или кореше, без да се съобразява с нищо, така, от сърце. Л. Станев, ПХ, 110.See more2. В който няма лицемерие, преструване; искрен, неподправен, естествен. Сподавил своето недоволство, задето не се чу неговата дума, сега той бе изпълнен от непресторена радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Пееха всички — груби, непресторени, сърдечни гласове, що стопляше носталгия. Ст. Дичев, ЗС I, 140. Непресторената срамеж- ливост съставя преимуществено нравствената сила на жените. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 51.