безхѝтростен - единствено число, мъжки род, нечленувано безхѝтростния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безхѝтростният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безхѝтростна - единствено число, женски род, нечленувано безхѝтростната - единствено число, женски род, членувано безхѝтростно - единствено число, среден род, нечленувано безхѝтростното - единствено число, среден род, членувано безхѝтростни - множествено число, нечленувано безхѝтростните - множествено число, членувано
1 естествен - искрен - непосредствен - чистосърдечен - непревзет - непресторен - непринуден - неподправен - простосърдечен - безхитростен - безизкустен (книж.) - непритворен (книж.)
БЕЗХЍТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието ѝ, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК, 33.
2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен.