неприну̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано неприну̀дения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неприну̀деният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неприну̀дена - единствено число, женски род, нечленувано неприну̀дената - единствено число, женски род, членувано неприну̀дено - единствено число, среден род, нечленувано неприну̀деното - единствено число, среден род, членувано неприну̀дени - множествено число, нечленувано неприну̀дените - множествено число, членувано
1 естествен - искрен - непосредствен - чистосърдечен - непревзет - непресторен - непринуден - неподправен - простосърдечен - безхитростен - безизкустен (книж.) - непритворен (книж.)2 естествен - свободен - непринуден (за държание)
НЕПРИНУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който се държи естествено, свободно, без скованост или преднамереност; непосредствен, естествен. Непринуден в разговора и с весел нрав, той бързо стана любимец на всички.See more2. В който няма преднамереност, принуда, който е естествен, искрен, непосредствен. Често,.., ме поздравяваше с едва уловима сърдечна и същевременно тъжна усмивка един млад човек,.. Чувствувах в тоя поздрав обаянието на непринудена искреност и почитание. СбАСЕП, 341. Той предпочиташе да бъде сам и независим, пазейки ревниво свободата си -.. Тъкмо поради това неговите [на Й. Йовков] непреднамерени и непринудени признания,.., добиват особена цена. СбАСЕП, 468-469. Обърнах се: Емин стоеше до вратата и гледаше написаното с непринудена, добра усмивка. Л. Александрова, ИЕЩ, 31. Непринуден разговор. Непринуден тон. Непринуден смях. Непринудена радост. Непринудено държание.
— Друга (остар. книж.) форма: н е п р и н у ж д è н.