неусмирѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неусмирѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неусмирѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неусмирѝма - единствено число, женски род, нечленувано неусмирѝмата - единствено число, женски род, членувано неусмирѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неусмирѝмото - единствено число, среден род, членувано неусмирѝми - множествено число, нечленувано неусмирѝмите - множествено число, членувано
1 буен - невъздържан - див (прен.; разг.) - несдържан - неудържим - необуздан - неусмирим - неукротим - неистов - експанзивен (книж.)
НЕУСМИРЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който не може да бъде усмирен, принуден да стане кротък, мирен; неукротим, необуздан, буен. Неусмиримо дете.See more2. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, без да може да бъде удържан, спрян, овладян; неукротим, неудържим, необуздан, несдържан. Всичко досега, целият изминат път, целият ни живот е бил един неусмирим стремеж към това абсолютно, неопровержимо „заедно“. Бл. Димитрова, Лав., 95. ● Обр. Тълпата! Океан! Талази неспокойни, / .. / А в дъното на туй море неусмиримо / империи безброй ще да съзреш. Ив. Вазов, ИГП (превод), 31-32.