неукротѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неукротѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неукротѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неукротѝма - единствено число, женски род, нечленувано неукротѝмата - единствено число, женски род, членувано неукротѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неукротѝмото - единствено число, среден род, членувано неукротѝми - множествено число, нечленувано неукротѝмите - множествено число, членувано
1 буен - невъздържан - див (прен.; разг.) - несдържан - неудържим - необуздан - неусмирим - неукротим - неистов - експанзивен (книж.)
НЕУКРОТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е пълен с много сили, енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; неусмирим, неудържим, буен.