неустойчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * неустойчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неустойчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неустойчѝва - единствено число, женски род, нечленувано неустойчѝвата - единствено число, женски род, членувано неустойчѝво - единствено число, среден род, нечленувано неустойчѝвото - единствено число, среден род, членувано неустойчѝви - множествено число, нечленувано неустойчѝвите - множествено число, членувано
1 изменчив - колеблив - непостоянен - променлив - неустойчив 2 нестабилен - неуравновесен - неустойчив - лабилен (книж.)3 нездрав - слаб - паянтов (разг.) - несигурен - нестабилен - неустойчив - несолиден
НЕУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е устойчив, не се държи здраво или в равновесие, клати се, пада; нестабилен.