лабѝлен - единствено число, мъжки род, нечленувано лабѝлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лабѝлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лабѝлна - единствено число, женски род, нечленувано лабѝлната - единствено число, женски род, членувано лабѝлно - единствено число, среден род, нечленувано лабѝлното - единствено число, среден род, членувано лабѝлни - множествено число, нечленувано лабѝлните - множествено число, членувано
ЛАБЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. За психика, нерви, характер — който лесно се поддава на влияние, който лесно се променя под някакво въздействие; неустойчив, нестабилен, слаб. Пано: — Да го питаш какво иска, от какво е недоволен тук? Танушев: — Днешната младеж е с лабилна психика. Трудно понася казармения режим. В. Нешков, П, 91. Аз, с моите лабилни нерви, се разхождам по полянката — въпреки тежката умора не бих могъл да заспя на тая земя, подгизнала, студена. Мл. Исаев, Н, 129-130. Аз искам само да помогнеш да спасим моя син. Представяш ли си, ще попадне в затвора, а това ще го озлоби още повече, той е чувствителен, с лабилна психика, само като си помисля... Ст. Поптонев, НСС, 87. // За човек — който е с такава психика, нерви; неустойчив, нестабилен, слаб.See more2. Който непрекъснато се променя и движи; нестабилен, неустойчив. Областта, .., дълго време през историята на земята представлявала най-неспокойната, най-лабилната част от земната кора. Пр, 1952, кн. 6, 21. — Новото свлачище при тия лабилни, размекнати и разлюлени глинени пластове е смъртно опасно сега, когато в рудника е пренаситено с хора. К. Колев, М, 107. Пясъчните зрънца са твърде лабилни и постоянно се отнасят от течението. ВН, 1960, бр. 2674, 4. Пулсът им [на болните] е лабилен (ту забързан, ту забавен). Пр, 1952, кн. 5, 48.
— От лат. labilis през фр. labile или рус. лабильный.