неутвърдѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано неутвърдѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неутвърдѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неутвърдѐна - единствено число, женски род, нечленувано неутвърдѐната - единствено число, женски род, членувано неутвърдѐно - единствено число, среден род, нечленувано неутвърдѐното - единствено число, среден род, членувано неутвърдѐни - множествено число, нечленувано неутвърдѐните - множествено число, членувано
НЕУТВЪРДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е още утвърден, признат с качествата си някъде, за нещо.
Неутвърден млад сътрудник. Неутвърден авторитет.See more2. Който не е узаконен, на който не е дадена законна сила на решение, назначение, присъда и под.; неодобрен, неприет, неустановен. Ето защо, когато на третия ден след депутатския избор из Буково се разнесе вестта за разтурянето на неутвърдения още съвет, Трайко,.., все пак трепна от някаква изненада. Т. Влайков, Съч. III, 295. Неутвърден закон. Неутвърдено правило. // Който не е изграден, оформен, установен напълно; незатвърден. Неутвърдени навици.