обезсърчѐние - единствено число, нечленувано обезсърчѐнието - единствено число, членувано
ОБЕЗСЪРЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Състояние, при което липсва увереност, самообладание, решимост за извършване на нещо или съществува чувство за отчаяност, униние; обезсърчаване, обезкуражаване, отчаяние. Противоп. насърчение.