насърчѐние - единствено число, нечленувано насърчѐнието - единствено число, членувано насърчѐния - множествено число, нечленувано насърчѐнията - множествено число, членувано
1 насърчение - стимул - поощрение 2 насърчение - подтикване - подбуждане - мотивиране - стимулиране 3 насърчение - окуражаване - поощрение
НАСЪРЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Внушаване на сила, увереност, решимост у някого за извършване на нещо; поощрение.
Младеновите думи дойдоха като насърчение за Петра. Облекчиха го с простата си истина. К. Петканов, БД, 197. Насърчението, което получава от по-близките и по-доверени приятели, не може да отмахне тоя негов душевен смут. Т. Влайков, Съч. III, 244.See more2. Подкрепа, подтик, подпомагане на проявата, развитието, осъществяването на нещо; поощрение. Вашата борба е благородна и похвална, каза Мацини, тя заслужава насърчение. Ст. Дичев, ЗС II, 369. — Ида от Министерството на просветата. Най-после мина и тоя правилник за насърчения на литературните произведения. Н. Лилиев, Съч. III, 20.
3. Нещо (думи, пари, подарък и под., обикн. във вид на награда), което насърчава, чрез което се насърчава. От всички страни се сипеха насърчения, наставления и съвети. Й. Йовков, Разк. I, 173. За романа „Под игото“ ще бъдат раздадени по една премия от 100 000 лв. .. и три насърчения по 10 000 лв. РД, 1950, бр. 90, 3.
— Друга (остар.) форма: н а с ъ р д ч è н и е.