поощрѐние - единствено число, нечленувано поощрѐнието - единствено число, членувано поощрѐния - множествено число, нечленувано поощрѐнията - множествено число, членувано
ПООЩРЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Внушаване, вдъхване у някого на сила, увереност, решителност за извършване, осъществяване на нещо; насърчение, поощряване. — Ний ще разпределим половината стока на най-заслужилите измежду нас — за поощрение и награда. А. Гуляшки, ЗР, 251. Той [учителят] знае магическата сила на вълшебния метод — поощрението. Отеч., 1977, кн. 10, 5. Повечето от стиховете, които бях съчинил, бяха училищни за поощрение към учене. П. Р. Славейков, БП I, ХХI.
2. Подкрепа, подпомагане, подтик за осъществяването, проявата, развитието на нещо; насърчение, поощряване. От 10-15 год. то [пчеларството] почна.. пак да се развива благодарение на проповедите на пътующите учители и поощренията на държавата. Хр. Даалиев, ТИА, 17.