обезумя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обезумя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обезумя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обезумя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обезумя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обезумя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обезумя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обезумя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обезумя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обезумя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обезумя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обезумя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обезумя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обезумя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обезумя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обезумя̀вайки - деепричастие обезумя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обезумя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обезумя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обезумя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обезумя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезумя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обезумя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезумя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обезумя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 откачам (разг.) - "" - полудявам - побърквам се - обезумявам - влудявам се - умопобърквам се (книж.) - смахвам се - мръдвам (разг.) - превъртам (разг.) - изперквам (разг.) - изкуквам (разг.) - психясвам (разг.) - перкулясвам (разг.) - лудвам (разг.)
ОБЕЗУМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; обезумèя, -èеш, мин. св. обезумя̀х,
прич. мин. св. деят. обезумя̀л, -а, -о, мн. обезумèли, св., непрех. 1. Изгубвам разсъдъка си, ставам безумен, луд; полудявам, побърквам се. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си и когато мъжът ѝ се върнал, заварил я обезумяла. Н. Хайтов, ШГ, 117. Едни пръскат слух, че съм обезумял, други — че властта искала да ме хване, но аз съм бил избягал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. И когато вече мислех, че наистина обезумявам, звънът полека-лека затихна. Остана да звъни тихо и приглушено самотен чан, а два-три други чана едва доловимо му пригласяхя. А. Дончев, ВР, 193.See more2. Прен. Обикн. с предл. о т и следв. същ. Изгубвам самообладание, обикновено поради изживяване на голяма уплаха, изненада или друго силно чувство, назовано от следващото съществително, при което преставам да действам нормално, разумно или реагирам особено бурно, необуздано. Рачко, който до сега беше обезумял от уплашване предвид на толкова въоръжени хора (..), сега се поокопити. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 126. Пък даже и тия, които нямаха душевни смущения, бяха до такава степен обезумели от дима, гърмежите и светлините, щото нищо не можеше да ги вразуми. Д. Димов, ОД, 207. Предателят, като видя златото, обезумя от радост. А. Каралийчев, МИ, 42. Още няколко стъпала и силен дим с пламък ме блъсна в лицето. Обезумял от ужас, аз отново запълзях нагоре и в животински страх изревах: — Мамо-о! Г. Белев, ПЕМ, 51.
ОБЕЗУМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; обезумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. 1. Правя така, че някой да загуби разсъдъка си, да стане безумен, луд; побърквам. Млогото спане отслабева живните мърдания,.. докарва натегнуване на снагата, обезумява човека, и може,.., да умаломощи умните сили. Ив. Богоров, СЛ, 25. „Безумният обезумява другите, умният ги поумнява!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 163. Аякс е обезумен от боговете, но това наказание той го заслужава заради своята гордост и надменност. Ив. Стефанов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 144.
2. Прен. Правя някой да престане да действа нормално, разумно, обикн. като предизвиквам силно изживяване, силно чувство у него; побърквам. О, мнозина бяха те, онези, които магьоса и обезуми моята гиздост, хубостта на царица. Н. Райнов, ВДБ, 27. обезумявам се, обезумя се страд.
ОБЕЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; обезумя̀ се св. непрех. Остар. Обезумявам1. Пише се за Уалента в неговите деяния: обезуми се Уалент цар и пусти готи да прейдат Дунав, за да го победят и изгорят. Хр. Павлович, Ц, 17. Това същето ся случава и ономува человеку, който струва някое зло дело.. Но ако ся той час не разкае от все сърце, или ако ся обезуми да направи и вторий път истото лоше дело, истина е, че той най-после ще бъде много неблагодарен от себе си. С. Радулов, НД (превод), 32.