полудя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време полудя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време полудя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време полудя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време полудя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време полудя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време полудя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време полудя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време полудя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време полудя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време полудя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време полудя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение полудя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение полудя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие полудя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие полудя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие полудя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие полудя̀вайки - деепричастие полудя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие полудя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие полудя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие полудя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие полудя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие полудя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие полудя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие полудя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие полудя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 откачам (разг.) - "" - полудявам - побърквам се - обезумявам - влудявам се - умопобърквам се (книж.) - смахвам се - мръдвам (разг.) - превъртам (разг.) - изперквам (разг.) - изкуквам (разг.) - психясвам (разг.) - перкулясвам (разг.) - лудвам (разг.)
ПОЛУДЯ̀ВАМ1, -аш, несв., полудèя, -èеш, мин. св. полудя̀х, прич. мин. св. деят. полудя̀л, -а, -о, мн. полудèли, св., непрех. 1. Ставам луд (в 1 знач.); обезумявам. — От какво ги лекуват? — От носталгия. Такава болница имало само в Париж .. Та този, габровецът де, бил полудял и сега чакаша реда си да го вземат там. Л. Станев, ПХ, 150. Халифът бил бездетен. Царят на бесовете пратил Духа на лудостта да му размъти ума. Царят полудял и магьосни- кът бил избран на негово място. Н. Райнов, КЧ II, 12. Кина не изтрая на майчините си укори .. Тя избяга при Калина, пристана му. Димовица едва не полудя от мъка. К. Петканов, МЗК, 177. — Господине, съвсем не е леко положението на измамения и още повече на съмняващия се съпруг... Имаше минути, когато мислех, че ще полудея, че полудявам! Г. Райчев, Избр. съч. II, 196. Не смей се на лудо, да не полудееш, смей се на старо да остарееш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 312.
2. Започвам да се държа, да постъпвам или да говоря като луд, обикн. при силни чувства, преживявания и др.; обезумявам. Иванко изтегли меча си и попита Теодора: — Да му снема ли главата? .. Теодор хвана ръката на Иванка: — Стой, ти си полудял! А. Каралийчев, ПГ, 97. — Защо ти са гарги, бре? — хокаше го Караманката.. — Докторът ги купувал. По пет лева едната. — .. Да не е полудял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 107. Той се приближи до докладчика, хвана ръката му и внезапно я целуна, като каза с широката си усмивка: — Дядо попе, благослови. Присъствуващите зяпнаха .. — Майчице! И тоя полудя! — изпищя една жена. В. Диаватов, СбСт, 1957, 289-290. Всички полудяхме от радост, като те видяхме... след толкова години. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 91.
3. Разг. Започвам да се държа буйно, невъздържано, като вдигам голям шум, врява, обикн. при някакво силно преживяване; побеснявам1, пощурявам. При поредния гол на българите феновете на отбора полудяха — стадионът се тресеше от викове. Δ След края на концерта посетителите полудяха — изправени на крака, възторжено аплодираха певците и оркестъра. // Разг. Обикн. за деца — започвам да играя невъздържано, необуздано; побеснявам1, пощурявам. Децата не се бяха виждали отдавна и полудяха — вдигнаха цялата къща на главата си.
4. Разг. С предл. п о, з а. Увличам се много, прекомерно силно по някого или в някаква дейност, занимание. — Имаш голям успех между момичетата, знаеш! Павлина е полудяла по тебе. Пита имаш ли си момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. В театъра се запозна с красиво офицерче. Полудя за него, както по-рано за сцената. Г. Стаматов, Разк. II, 81. Бай Чавдар мълчеше. Може би си спомняше белия красавец Орион, за когото бяха полудели всички файтонджии. С. Стратиев, СВВ, 86. Синът ми е полудял по тия компютърни игри и по цял ден стои пред компютъра.
ПОЛУДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; полудя̀, -ѝш,