обича̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано обича̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обича̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обича̀йна - единствено число, женски род, нечленувано обича̀йната - единствено число, женски род, членувано обича̀йно - единствено число, среден род, нечленувано обича̀йното - единствено число, среден род, членувано обича̀йни - множествено число, нечленувано обича̀йните - множествено число, членувано
1 обикновен - обичаен - привичен - установен - традиционен - рутинен (книж.)2 делничен - обикновен - обичаен - всекидневен
ОБИЧА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Който обикновено, най-често е присъщ, характерен за някого или нещо, който почти постоянно, редовно характеризира някого или нещо.
обичаен (комп.) - default