привѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано привѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член привѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член привѝчна - единствено число, женски род, нечленувано привѝчната - единствено число, женски род, членувано привѝчно - единствено число, среден род, нечленувано привѝчното - единствено число, среден род, членувано привѝчни - множествено число, нечленувано привѝчните - множествено число, членувано
ПРИВЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свойствен, типичен за някого или е в навиците, привичките на някого. —
Стани, Ксенио, и ти, болярко! — каза игуменката и с привично движение протегна към устните им дясната си ръка, бяла и подпухнала. Ст. Загорчинов, ДП, 172. Късите ѝ коси падат върху челото и тя ту ги оправя с привичен жест, ту маха с ръка, да подсили думите си. В. Андреев, Р, 74. По тесните стълби на камбанарията се изкачваше с привична ловкост понакуцващият клисар. Д. Талев, ПК, 48-49. Опи е простряна върху тясното легло в привичната си поза — по гръб, метнала крак върху крак, с цигара в уста. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79.See more2. Който е добре познат, обичаен за някого, с който някой е свикнал, привикнал. Той се чувствуваше по-спокоен в тази близка и привична обстановка. Д. Фучеджиев, Р, 90. Сега на душата му беше по-леко, по-ясно — беше навлязъл отново в привичната атмосфера на своето всекидневие и сякаш се бе очистил от личните си вълнения и тревоги. Ем. Манов, ДСР, 459-460. Грееше меко следобедно слънце, шумеше улицата, лееха се джазовите мелодии и всичко това беше привично, обикновено, като че всякога е било и винаги ще бъде. А. Гуляшки, Л, 419. Каквото умът започнеше, навикът вече довършваше — всичко сякаш се сля в едно привично, могъщо ежедневие и потече някъде напред. Ил. Волен, МДС, 179.