обособѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано обособѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обособѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обособѐна - единствено число, женски род, нечленувано обособѐната - единствено число, женски род, членувано обособѐно - единствено число, среден род, нечленувано обособѐното - единствено число, среден род, членувано обособѐни - множествено число, нечленувано обособѐните - множествено число, членувано
ОБОСОБЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отделя, изпъква всред другите, който е относително самостоятелно оформен.