отдалеча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отдалеча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отдалеча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отдалеча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отдалеча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отдалеча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отдалеча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отдалеча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отдалеча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отдалеча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отдалеча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отдалеча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отдалеча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отдалеча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отдалеча̀вайки - деепричастие отдалеча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отдалеча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отдалеча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отдалеча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отдалеча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдалеча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отдалеча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдалеча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отдалеча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отдалеча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отдалеча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отдалеча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отдалеча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отдалеча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отдалеча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отдалеча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отдалеча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отдалеча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отделям - отдалечавам (прен.) - отчуждавам - откъсвам 2 отдалечавам (едно нещо от друго) - раздалечавам
ОТДАЛЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; отдалеча̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя така, че някой да отиде далече, настрана, на разстояние от друг или от нещо друго. Стремски намери, че тая слава е опасна за Рангела и три дена по-после издействува му служба — горски стражар в Черешовица,.. — за да го отдалечи от столицата и бедоносната ѝ атмосфера. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 113. — Царевите чада ще останат в палата.. Ала по-големките той побърза да отдалечи свреме, докле се свърши венчавката. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Той се спря пред Брашнаров и го удари по лицето с опакото на ръката си: — Лъжеш! Разтърваха ги, отдалечиха ги един от друг. Д. Талев, ПК, 224. Но ако са намират такива хора, които желаят, не зная по какви причини, да го отдалечат оттука, то аз ви уверявам, че той и без това няма да проживее дълго време между нас. Л. Каравелов, Съч. VIII, 99. // Поставям нещо далече, настрана от себе си, от друг или от друго нещо. Ако погледнете в очите на някого като приближите при него някоя голяма светлина и после я отдалечите от него, ще видите, че зеницата изменява големината си. ИЗ 1874-1881, 1882, 34.See more2. Правя нещо да стане, да се осъществи по-късно; забавям. Дипломацията гледа с ужас да са приближава минутата, в която тя тряба да земе едно окончателно решение и тя са старае да отдалечи колкото са може повече тоя гибелен час. НБ, 1876, бр. 57, 222. Тряба ли да гледаме на него [младежа] с пренебрежение и на начинанията му със студенина и с неприязън? В такъв случай ний ще вредим сами себе си, защото ще отдалечаваме от нас онзи час, онова време, когато улучшенията трябаше да облекчат наший живот. Ч, СбПер. п I, 101.
3. Прен. Ставам причина да намаля близостта, привързаността на някого към някого или нещо; отчуждавам. Транков странеше вече очевидно, Тоткината внезапна хладина го отдалечи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си.. Между двамата и без това няма духовна близост, а самият живот ги отдалечава един от друг още повече. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Колкото и да смятах, че съм претръпнал към миналото, не можех да не си мисля за срещата с братята ми... При това вече не ме смущаваше толкова страшното, тежкото, което ни бе разделило и отдалечило на времето... Л. Станев, ПХ, 14. И днес не мога да надвия тая си студенина към хората.. Аз са отдалечевам от сички, без да го усещам. Ч, 1871, бр. 18, 572. отдалечавам се, отдалеча се страд. Несумнено е, тъй да кажем, че не трябва да са отдалечава чловек насилствено от земята, против неговата природа. Ч, 1871, бр. 1, 82.
ОТДАЛЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; отдалеча̀ се св., непрех. 1. Отивам далече, на голямо разстояние от нещо или от някого; отстранявам се. То се разбра, че тук живота им не може да се оправи, ами да могат да се отдалечат, да идат нейде другаде... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287. При една скалиста живописна местност младия художник.. се отдалечил от компанията. Ал. Константинов, БГ, 17. — Ще ида да погледна какво става — повтори той. — А ти внимавай и не се отдалечавай от тук. Д. Талев, И, 359. Всичко се вършеше предпазливо и бързо, с оглед подводницата незабелязано и колкото се може по-скоро да се отдалечи от брега. П. Михайлов, МП, 30.
2. Прен. Отдръпвам се, оттеглям се, отклонявам се. Колкото са отдалечаваме от природния начин на живенето, толкоз повече са похабява нашето здраве. Ч, 1871, бр. 1, 267. Всякий, който ся отдалечи от речените направления, ще ся накаже според военния тойзи закон. ЦВ, 1855, бр. 255, 4. Не намирам за нужно да ви говоря пространно за нашите поборници и мъченици, защото с това са отдалечавам от предмета си. С, 1872, бр. 41, б. с. Те казаха, че чужденецът беше лишен от въображение, и че много са отдалечи от правилата на истинската поезия. И. Адженов, ВК (превод), 16-17.
2. Прен. Постепенно ставам по-малко близък с някого или с нещо; отчуждавам се, отделям се. Спомените за първите срещи и за щастливите часове.. горяха сърцето му със сладостна отрова, особено когато не само чувствуваше, но и виждаше как Христина се отдалечава от него. Ем. Станев, ИК I и II, 81. За да увеличи любовта на Яворов, Лора бе прибягнала до раздялата — до „бягството“ в Париж. Но тя скоро се убеждава, че той не само не е „в ръцете ѝ“, но като че ли още повече се изплъзва и отдалечава. М. Кремен, РЯ, 480.