отчужда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отчужда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отчужда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отчужда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отчужда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отчужда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отчужда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отчужда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отчужда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отчужда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отчужда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отчужда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отчужда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отчужда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отчужда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отчужда̀вайки - деепричастие отчужда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отчужда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отчужда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отчужда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отчужда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отчужда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отчужда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отчужда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отчужда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отчужда̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отчужда̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отчужда̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отчужда̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отчужда̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отчужда̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отчужда̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отчужда̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отчужда̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТЧУЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; отчуждя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам, отнемам частен имот в полза на държавата или за обществени нужди. На три пъти.. бил отчужден изцяло и дворът [на баба Тонка]. Н. Ферманджиев, РХ, 289-290. — Знаеш ли какво ни е забъркало Пандуровото куче? — .. — Кметът ли? — Кметът зер. Отчуждават ливадите. Г. Караславов, С, 130.
2. Остар. Прекратявам своето или на някой друг владение върху даден имот в полза на трето лице. По тогавашните полуфеодални обичаи, тия селяни бяха прикрепени към земята си, без право да я отчуждават или напущат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Сдружаванията са юридически лица.. Също те не могат да сключват заеми и да отчуждават и ипотекират имотите си без одобрението на Българския еснафски съюз. Хр. Даалиев, ТИА, 128-129. Съществува вероятност, че умрелият чрез туй изповедание е възнамервал да отчужди една част от наследието в полза на едногото, а във вреда на другите наследници. ДЗОИ III (превод), 31.
3. Прен. Ставам причина някой да прекрати връзката, близостта си с някого или нещо, правя някои да станат чужди един на друг. Нещо тежко и безнадеждно изпълни.. къщата, гнетеше ги и ги отчуждаваше един от други. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Предишната интимност помежду им се рушеше всекидневно, за да се дигне постепенно стената на една неприязън, която ги отчуждаваше един от други. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Такива мисли преминаваха през ума ми — злобни, злъчни, — та ме отчуждаваха от манастира. Ем. Станев, А, 36. Влезе и се настани в тая къща някаква студенина, която раздели людете тук и ги отчужди. Д. Талев, ПК, 343-344. — Е, доходен ли е тоя занаят? — .. — Съвсем не,.. Отчужди ме от работата. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Годините на раздяла ги бяха отчуждили и сега не можеха да се сближат отведнъж. Ст. Даскалов, ЕС, 283. отчуждавам се, отчуждя се страд. — Мястото, където е сега кооперацията, ще се отчужди, нали? К. Калчев, ЖП, 138. Един ден началникът ми каза, че трябва да се направи оглед на къщата и да се съобщи на собствениците, че се отчуждава. О. Бояджиев, П, 117. Отчуждава се срещу обезщетение и се превръща в къща-музей къщата в гр. Берковица, в която е живял и творил Иван Вазов. РД, 1950, бр. 190, 1.
ОТЧУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; отчуждя̀ се св., непрех. Преставам да бъда близък, в близки отношения с някого или с нещо, преставам да го чувствам близък, става ми чужд (чуждо). Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92. Той дал обет на тая видена в сън Богородица, че ще се отчужди от света, че ще посвети сърцето си на оногова, комуто и тя е посветила своето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. Обзе ме някаква тревога. Почувствувах, че татко се отчуждава от мене. Не! Не! Това е ужасно. Сп. Кралевски, ВО, 30. Колко се бяхме отчуждили! Навремето бяхме неразделни,.., а сега мълчехме и не знаехме какво да си кажем. М. Вълев, ПСС, 34.
— От рус. отчуждать.