прибъ̀рзвам - първо лице, единствено число, сегашно време прибъ̀рзваш - второ лице, единствено число, сегашно време прибъ̀рзва - трето лице, единствено число, минало свършено време прибъ̀рзваме - първо лице, множествено число, сегашно време прибъ̀рзвате - второ лице, множествено число, сегашно време прибъ̀рзват - трето лице, множествено число, сегашно време прибъ̀рзвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прибъ̀рзвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прибъ̀рзвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прибъ̀рзваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прибъ̀рзваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прибъ̀рзвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прибъ̀рзвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прибъ̀рзващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прибъ̀рзвайки - деепричастие прибъ̀рзвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прибъ̀рзвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прибъ̀рзвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прибъ̀рзвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прибъ̀рзвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прибъ̀рзвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прибъ̀рзвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прибъ̀рзвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прибъ̀рзвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПРИБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; прибъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. Изказвам някакво мнение или предприемам някакво действие набързо, без достатъчно обмисляне, и поради това обикн. сгрешавам; избързвам. —
Аз направо заявявам, че няма да можем да изпълним този план. — Не прибързваш ли? Д. Кисьов, Щ, 315-316. — Не можахте ли да потраете, утре ще доде съдът и ще реши делото. А? Що прибързахте, що не почакахте? Й. Йовков, ЧКГ, 131. Аудиторията оживя. Една от нашата тройка вдигна ръка .. Аз задърпах лакътя на приятелката си да не прибързва, да изчака накъде ще избие обсъждането. Бл. Димитрова, О, 21. — Не знам, ама дали не прибързахме с тая работа [годежа]? — зафана някак отдалеч кака Дима .. — Ти така лесно се съгласи и толкова ти е драго, ама дали не ще да сбъркаме. Т. Влайков, Съч. II, 272-273. Едни от гърнетата ми се попукаха, защото бях прибързал да ги изложа на слънце. Г. Жечев, РК (превод), 108.See more2. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз д а. Извършвам, правя нещо по-скоро, отколкото трябва, или по-рано от срока, за който е предвидено; избързвам. Дядо Давид пристигаше от града винаги точно в единадесет часа преди обед, не закъсняваше и не прибързваше нито с една минута и затова всеки можеше да свери часовника си с неговото пристигане. Й. Йовков, ПК, 221-222. — Решихте ли кога ще е? .. — Революцията?... — Решихме да не прибързваме и да не забавяме. Когато сме готови — тогава! Ст. Дичев, ЗС II, 594. Но аз прибързах, трябва да се повърна назад. Тринайсет години подир Йорговото епохално посещение [на] селото ни. Ив. Вазов, Съч. IX, 126.
3. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Побързвам, разбързвам се. — Прибързай. Недей ме кара да те чакам като днес. Ст. Чилингиров, ПЖ, 114. Той видя, че Севастица отвори очи и го погледна, и затуй прибърза да добави: — Аз пък никак не я намирам за хубава. Й. Йовков, АМГ, 74. Той прибърза да изпълни всичко, каквото му поръча неговият приятел и покровител. Т. Влайков, Съч. III, 208. Прибързахме да влезем в бюфета и да похапнем. СПл, 1876, бр. 6, 22.