призва̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано призва̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член призва̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член призва̀на - единствено число, женски род, нечленувано призва̀ната - единствено число, женски род, членувано призва̀но - единствено число, среден род, нечленувано призва̀ното - единствено число, среден род, членувано призва̀ни - множествено число, нечленувано призва̀ните - множествено число, членувано
1 предопределен (за човек) - призван
ПРИЗВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има, притежава необходимите за дадена дейност качества, способности, който има призвание за нещо.