принизя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време принизя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време принизя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време принизя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време принизя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време принизя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време принизя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време принизя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време принизя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време принизя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време принизя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време принизя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение принизя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение принизя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие принизя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие принизя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие принизя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие принизя̀вайки - деепричастие принизя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие принизя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие принизя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие принизя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие принизя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие принизя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие принизя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие принизя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие принизя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие принизя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие принизя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие принизя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие принизя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие принизя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие принизя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие принизя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие принизя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие принизя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 пренебрегвам - подценявам - омаловажавам - недооценявам - принизявам (прен.)2 омърсявам (прен.) - принизявам - опорочавам (идея) - опошлявам - компрометирам (книж.)
ПРИНИЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; принизя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Наклонявам, навеждам ниско надолу някого или нещо; привеждам, свеждам, снижавам, снишавам. Това ура [на войниците] пада като буря върху нея [тълпата пленници], .., принизява я към земята. Й. Йовков, Разк. II, 228.See more2. Прен. Намалявам, понижавам духовната стойност, значимост на някого или нещо; унизявам. Във втората стихосбирка имате стихотворение „Семейно щастие“. Чувства се и болката .. от обстоятелствата, които нараняват личността, принизяват я и я потъпкват. Г. Джагаров, КЖ, 81. В списването .. взе участие Иван Славов, чиито ъгловати, груби, лишени от загадката на финия хумор карикатури принизяваха вестника до равнището на долнопробната жълта преса. М. Кремен, РЯ, 226. Той [Ради] винаги смяташе, че моментните наслаждения носят разочарования, убиват красотата и принизяват човека. Ст. Мокрев, ЗИ, 337. И затова може би те [разказите на Райчев] са пълни с кошмари, с потресающи картини, в които злото в живота е принизило човека до равнището на звяра. Г. Русафов, ИТБД, 37. Цялата тая нищета и грозота около мене .. принизяваше, оскърбяваше любовта ми и аз мечтаех за някакъв друг живот — по-хубав. Ил. Волен, МДС, 18. — Вие всичко гледате от политическа гледна точка и .. тая ваша гледна точка ви принизява и ще ви принизява като културни хора. Ем. Станев, ИК I и II, 50.
3. Прен. Отдавам по-малко значение, по-малка важност на някого или нещо, отколкото реално заслужава; омаловажавам, подценявам. В своите опити да принизи поне малко недосегаемите думи на Барбюс „Д. Ал.“ .. прави твърде красноречиви признания. Н. Христозов, ПД, 138. Така за втори път тоя ден Маламски принизи образа на дядо Мраз в очите на децата ни. Тонич, ББК, 192. — Нашата истина е велика и точно сега не бива да я принизяваме на тяхното равнище. В. Нешков, Н, 373. принизявам се, принизя се страд. Всички пожелаха списанието да стане по-популярно по език и форма, без .. да се принизява научната стойност на поместените материали. ВН, 1960, бр. 2707, 2.
ПРИНИЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; принизя̀ се св., непрех. 1. Наклонявам се, навеждам се надолу; привеждам се, свеждам се, снижавам се, снишавам се. Дядо Марин хвана за рога майката и тя сама завря главата си в ярема .. Бръзка [биволицата] беше провесила глава, принизила се бе някак към земята и плахо гледаше .. Бръзка продължаваше да държи главата си съвсем до земята. Ил. Волен, РК, 82.
2. Прен. Намалявам, понижавам духовната си стойност, значимост; унизявам се. След като изпи чуждата ракия, .. Митан почувствува, че сам се беше принизил. Неговата постъпка не беше господарска, а на най-долен слуга. К. Петканов, ДЧ, 418. Като всеки гостоприемен стопанин, и Ивайло сам се принизяваше пред гостите си и това им хареса. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 337. — Ако сме сигурни, че има заблуда, не бива да се солидаризираме с нея. Все едно, ако еснафът ни изплаши и ние се принизим до неговия вкус. Д. Вълев, Ж, 116.