ПРОВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; провѝкна се, -еш се,
мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Викам, извиквам силно веднъж или от време на време; подвиквам. Богдан се провикна, размаха кърпа над глава и пак поведе хорото. К. Петканов, Х, 87. Тамо момци и девойки .. отнасят меденосладки гроздове. А помежду им детенце .. с ясно си гласче напява хубава песен за Лино, те пък му дружно пригласят и се провикват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 42. Момците подскачаха, провикваха се, удряха крака и тропкаха. К. Петканов, СВ, 70.See more2. Изричам, казвам нещо на висок глас като викам, за да се чуе или като израз на приповдигнато настроение, силно вълнение, страх и др. Той сваля фуражката си, размахва я с ръка и загледан подир жеравите, високо се провиква: — Хей! Много здраве! Й. Йовков, Разк. I, 37. — Чакайте! — провикна се Миткалото и с ръце и крака препречи пътя им. Ст. Дичев, ЗС I, 187. Между тях [пътниците] е и дебелата белгийка .. Тя също гледа във водата и по едно време се провиква отчаяно: — Но, Боже мой, аз не виждам никакъв екватор! Св. Минков, ДА, 43. ● Обр. Вик: — Предай се! — И очи враждебни. / Срещу нея зейнали дула. / Всеки камък, всеки зид я дебне / и — Предай се! — кряскат сто гърла. / Сякаш мракът се провиква сам. Бл. Димитрова, Л, 293.
3. Прен. Остар. Издигам глас обикн. в защита на нещо, на някаква идея, кауза или на някого. Не е първ път, как християните са провикват пред просветена Европа, че не могат вече да гледат да са тъпче Евангелието. НБ, 1876, бр. 4, 13. Колко пъти Русия си е повдигала гласа, за да защити поне морално тия злочести робове [славяните], цяла християнска Европа са е провиквала, да я обвинява за мнимия панславизъм. НБ, 1876, бр. 17, 65.