подвѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време подвѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време подвѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време подвѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време подвѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време подвѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време подвѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подвѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подвѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подвѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подвѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подвѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подвѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подвѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подвѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подвѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝквайки - деепричастие подвѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
подвѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време подвѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време подвѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време подвѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време подвѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време подвѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време подвѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подвѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подвѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подвѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подвѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подвѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подвѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подвѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подвѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подвѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подвѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подвѝквайки - деепричастие подвѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подвѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подвѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подвѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подвѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подвѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подвѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подвѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подвѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подвѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДВЍКВАМ, -аш, несв.; подвѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подвѝкнат, св., прех. и непрех. 1. Викам, извиквам от време на време нещо; провиквам се. Човекът започна да вика: „Кукуригу!“ Децата се спират, посбутват се едно друго и започват да подвикват хорово:„Кудкудяк!“ Й. Радичков, СР, 179. Всеки първи ездач от всяка нова редица подвикваше името си. А. Гуляшки, ЗВ, 499. Като се понахраниха и обърнаха по някоя и друга чаша, гостите започнаха да подвикват, че виното е горчиво. Й. Вълчев, СКН, 137. Подвикнеш из нея, а гласът ти затрепти, усили се и се пръсне на всички страни. Гора като градина. Ст. Станчев, ПЯС, 34. Манол спря коня пред колибата и подвикна, никой не се показа. Ем. Станев, ИК, 488. // Надавам викове като израз на добро настроение, радост и под. или по време на игра, танц и др. Дядката стана и почна тежко да играе, като гледаше в краката си и подвикваше:„ухъ, ха-ха... де, удри“. Елин Пелин, Съч. I, 28-29. Момите тихо подемат песен. — И-ху... — от време на време подвикват немирните ергени. Ц. Церковски, Съч. III, 193.
2. Казвам, съобщавам силно, с вик нещо така, че да бъде чуто от някого; извиквам. Като измина няколко крачки той [Евлоги] се спря,.. и реши да подвикне на бягащите: — Карайте надясно, през площада! А. Гуляшки, Л, 183. Подпоручикът видя момчето и без да разпитва много за него, тутакси подвикна да спре. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 372. — Хайде, хайде, невесто, — подвикна помощника, — върви си, не мога да ти помогна. Елин Пелин, Съч. II, 148. Тя подвикна към другата стая: — Мамче, моля ти се, дай ми и топката. П. Славински, МСК, 17. ● Нар.-поет. В и к о м п о д в и к н а. Си виком подвикна [Велко чобан] триесет овчари: / Де ги, рече, триесет овчари, яз ке ода на мойо вилает. Нар. пес, СбНУ XXIX, 105. // Казвам, изричам силно, с вик името на някого, за да се обърна към него, при поздрав или да го призова. Филип сложи ръка пред устата си и подвикна: . Мари-и-ия-я-я! Ив. Планински, БС, 60. — Майсторе — подвикна той тихо, като стискаше картечния пистолет и не отделяше очи от улицата. Д. Ангелов, ЖС, 489. — Помага Бог, Иване — подвикна Стоил. М. Смилова, ДСВ, 9. — Давидко бе! Не подвикна ли ме някой преди малко? Ей, Стоиле! Й. Радичков, К, 57. // Казвам, изричам нещо на някого настойчиво, със заповед; нареждам, заповядвам, изкомандвам. Те [войниците] се пръснаха из всички улици на селото, като подвикваха високо и отсечено на зачудените и изплашени селяни: — Прибирайте се! Д. Ангелов, ЖС, 278. Човекът се спря, почака,.. След него подвикна жена. — Хайде, ела насам! — каза тя. Н. Нинов, ЕШО, 23-24. Някой изшитка, друг подвикна: „тихо, тихо!“ и шумът утихна. Д. Добревски, БКН, 171. — Хайде, не се мотайте! — подвикна Пешо и запълзя нагоре по камъните. Т. Монов, СН, 61. Личо настани копачите,.., ласкаво подвикна на конете: — дий, дий у дома! Н. Нинов, ЕШО, 103. // Скарвам се на някого; сопвам се, хокам. Тъй много крадат тия свраки, че ако не подвикваш, могат целия ти двор да разградят. Й. Радичков, СР, 91.
3. Прен. За животно, птица, или някакъв уред, инструмент — издавам присъщия ми звук, шум, глас