проста̀к - единствено число, нечленувано проста̀ка - единствено число, членувано - непълен член проста̀кът - единствено число, членувано - пълен член проста̀ци - множествено число, нечленувано проста̀ците - множествено число, членувано
ПРОСТА̀К, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. 1. Необразован, невеж, невъзпитан, груб човек. Ще кажат: тоя и тоя яде тиква — махни го — човек без култура, простак, с една дума — свиня. Елин Пелин, Съч. I, 201-202. От забутан провинциален простак той [бай Ганьо] се издига до депутат, журналист и добива достъп в царския дворец. Г. Бакалов, Избр. пр, 279. Наистина, простак, невежествен съм аз, / не съм прахосал част от мойта пролет тъмна, / да свърша някой курс и някой още клас. Ив. Вазов, Съч. III, 164. Народа въстана — / ..: / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / работници / груби простаци, / безимотни / неграмотни. Гео Милев, С, 29-30. Токо рекли: „Учение, / учение, учение! / Правете школи и църкви, / да не сте простаци веке, / но да станете достойни“. Г. Софиянец, П, 72.
2. Човек, който е глупав, несъобразителен, лековерен, наивен; глупак, тъпак, наивник. Тоя Калин беше малко слабоумен човек / .. / „Тоя Калин, тоя простак — мислеше си той.“ Й. Йовков, ВАХ, 119-122. Мързелът може благородно да живее на гърба на имотните простаци. Ив. Вазов, СНЖ, 77. Херцогът е един простак, невъзможен нити да отравя, нити да убива. К. Величков и др., ЛБ (превод), 82. Българи сме ний простаци, / само снемаме калпаци — / доблест гръцка е притворство, / нашта, българска — покорство. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 101. Суеверен простак.
3. Човек, който е вулгарен, циничен, безнравствен, безсрамен; мръсник1. Той е около тридесет и пет годишен .. Груб, циник и простак, но инак доста сръчен да заема и влече тълпата. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 371-372. То [писмото] не съдържаше доброжелателство, а само циничната наслада на простак, който се бе добрал до чужди тайни. Д. Димов, Т, 671. Най-много съм мразил гръмките думи и хленчещите мъже! Тъкмо говорехме с психоложката нещо по този въпрос и изпсувах като последен простак. Н. Стефанова, ПД, 142.
Руг. или Пренебр. За изразяване на грубо, неприязнено отношение към някого (лице от мъжки пол). —